Правната комисия в Народното събрание одобри и на второ четене задължителното гласуване. Народните представители стигнаха дори по-далеч, като обявиха, че то ще е "изпълнение на граждански дълг", както предложиха от Патриотичния фронт. Това стана по време на разглеждане на промените в Изборния кодекс.
"Гласуването е задължително и се извършва лично от избирателя и е изпълнение на граждански дълг", гласи текстът в Кодекса. Депутатите отхвърлиха идеята на независимия Георги Кадиев, който предложи задължението да отпадне и така гласуването да е по желание на гражданите. Неговият текст не мина с 3 гласа "за", 8 "против" и 3 въздържал се".
В същото време обаче членовете на комисията решиха да отпаднат санкциите за гражданите, които все пак откажат да гласуват. На първо четене в пленарна зала беше прието да се налага глоба от 50 лева за тези, които не гласуват.
Според съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов трябва да се предложат стимули за гласувалите граждани, а не санкции за тези, които отказват. Така на практика вотът ще е задължителен, но ако гражданите не спазят закона, няма да последва никакво наказание.
По време на кратките дебати депутатът от ДПС Хамид Хамид изрази мнение, че текстът, въвеждащ задължителния вот, е недемократичен и нехуманен.
"Надяваме се той да не бъде приет, а ако все пак мине, ние ще събираме подписи за обявяването му за противоконституционен", категоричен беше той.
Припомняме, че на първо четене в пленарна зала и след близо петчасови дебати Народното събрание прие 10 от 14 законопроекта за изменение на Изборния кодекс. Бяха одобрени всички предложения на ГЕРБ и Реформаторския блок за машинно броене на резултатите, както и за електронно дистанционно гласуване по интернет, макар Реформаторите да искат въвеждането му напълно от 2018 г., а идеята на ГЕРБ е да бъде експериментално и да не се зачитат резултатите от него.
Текстовете на ГЕРБ предвиждат и въвеждането на избирателен район "Чужбина", за да могат българите зад граница да гласуват и за кандидати с преференция. От партията на Борисов предлагат още предизборната кампания да се намали от 30 на 21 дни, както беше през 2009 г. Управляващите уточниха, че в Чехия кампанията е 16 дни, а във Франция – 14 дни. „Няма да коментирам и дали това ще намали разходите на политическите партии, надявам се това да има и такъв ефект“, добави председателят на правната комисия Даниел Кирилов.
Подкрепените законопроекти на ДБГ са два - един за забрана на "служителите на вероизповеданията" да агитират и един за въвеждането на машинно преброяване на бюлетините. Тогава Антони Тренчев от партията на Меглена Кунева обясни, че с промените не се обхваща само една религия. „Имаме данни за агитация от името на имами, евангелисти, християнски проповедници. България е светска държава и като такава религията е разделена от държавата. Ако религията се смеси с политиката, активното гонене на власт може да доведе до тежки изкривявания на изборния процес и на държавата“, допълни той.
Също на първо четене бяха отхвърлени предложенията на независимия Георги Кадиев и на ДПС за разрешаване на агитацията на майчин език с превод.
Повече подробности за взетите решения на първо четене вижте тук.
