В и без това разклатената управляващата коалиция се задава ново разногласие, научи Actualno.com от свои източници.
Причина за разногласията този път е станал спорният антикорупционен закон, изготвен от екипа на вицепремиера и лидер на "Движение България на гражданите" (ДБГ) Меглена Кунева.
Припомняме, че по-рано тази седмица комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в Народното събрание отхвърли на първо четене Закона за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, станал известен като закона "Кунева".
Решението беше взето с 6 гласа „въздържал се” срещу 4 гласа „за”. Законът на Кунева беше подкрепен само от Реформаторския блок и ГЕРБ, а Патриотичният фронт (ПФ), БСП, ДПС и БДЦ се въздържаха. От АБВ, които вече са в опозиция, напуснаха заседанието без да вземат думата по време на дебатите и без да гласуват.
Кунева от своя страна също не дочака гласуването и напусна заседанието, когато разбра, че нещата отиват към отхвърляне на законопроекта.
По време на комисията Патриотите обявиха, че имат над 30 забележки по проекта. Според тях изборът на хора, на които се дава на практика неограничена власт, трябва да е или с квалифицирано мнозинство или поне с 50% плюс един от всички депутати.
Друг момент в проектозакона, който не се харесва на ПФ, е възможността до Бюрото за борба с корупция да се подават анонимни сигнали. Според тях подписът и ЕГН-то трябва да са задължителни в един сигнал, за да бъде той проверяван.
Спорният закон отнесе и доста критики и от представители съдебната власт преди дори да е влязъл в парламента. Върховният касационен съд (ВКС) излезе с позиция, че неяснотите в закона са предпоставка за "произвол, популизъм и политически атаки" . Върховните съдии критикуваха въвеждането на анонимни сигнали срещу държавници и политици като възможност за развихряне на "лов на вещици". Преди това неправителствената организация Програма "Достъп до информация" предупреди, че новият закон ще скрие имуществото на близо 100 000 чиновници.
Отговорът на Меглена Кунева и съпартийците ѝ от ДБГ беше в стил "Който е срещу закона, той е срещу борбата с корупцията".
Според наши източници в коалицията, след като законът беше бламиран в комисия, от ДБГ е последвала моментална реакция, като едва ли не е поискана сметка на депутатите от Патриотичния фронт защо не са подкрепили закона на първо четене, когато се подкрепя нуждата от един закон, а не текстовете в него.
Наш репортер потърси за коментар двете страни. Димитър Делчев от партията на Кунева заяви, че законът е много важен за страната, но и за облика ѝ пред Европейския съюз. "Искрено се надяваме този закон да бъде приет", каза той.
По думите му от ДБГ са готови да направят известни отстъпки, но без да се засяга цялата строгост на закона. "Ние искаме да видим тяхното желание да отстъпят от тази категорична позиция да няма анонимни сигнали", добави реформаторът.
Според него този вариант на закона, в който се говори за основателни или неоснователни сигнали, независими от кого са подписани, е най-добрият.
"Хората не трябва да се страхуват да подават сигнали, но и Патриотите трябва да са спокойни, че няма да има гонения или репресии", каза още Делчев и добави, че ако антикорупционният закон не мине в зала, това ще е голям проблем за коалицията.
От своя страна Валентин Николов от ПФ, който е председател на ресорната комисия в парламента, обяви, че Патриотите също са склонни на дадени отстъпки, но не и по темата "анонимни сигнали". Той даде за пример Германия, където и дума не можело да става за такъв тип сигнали.
„Големият въпрос е кой ще проверява това Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество от парламентарна гледна точка”, запита Николов.
Разговорите между двете страни ще продължат през следващата седмица, като се очаква и двете страни да направят известни отстъпки от позициите си.
