Медиите, журналистите и гражданите, получили над 1000 лева финансиране от чуждестранен източник за година, да бъдат регистрирани като "чуждестранни агенти" от Министерството на правосъдието. Това предлага партия "Възраждане" със свой законопроект, внесен в деловодството на Народното събрание.
Идеята идва като продължение на скандала по време на пресконференция на партията в пресклуба на БТА, когато Костадин Костадинов поиска репортери от определени медии да напуснат.
В мотивите на предложения "Закон за регистрация на чуждестранните агенти" се казва, че целта му е "държавен контрол и регулация на прозрачността и публичността спрямо източниците и целта на извършваните преводи и предоставяно безвъзмездно материално подпомагане от чужбина". Още по темата: Водещата в Нова ТВ Мира Иванова се опълчи на Костадин Костадинов за гоненето на медии
"Възраждане" не спира до тук. Със законопроекта се предлага и създаване на публичен електронен регистър на "чуждестранните агенти", към който всяко задължено лице да декларира, че получава подпомагане от чужбина в 15-дневен срок. Глобата за недеклариране в посочения срок е от 1000 до 5000 лв. за физически лица и от 5 хил. до 10 хил. лв за всички останали. При повторно нарушение сумите са от 5 до 10 хил. лв. и от 15 хил. до 20 хил. лв.
Идеята е чуждестранните агенти да нямат имат право да извършват дейност в детски градини, училища и центрове за личностно развитие, както и в акредитирани университети, здравни и болнични заведения.
Забраната ще важи и за обекти на МВР, правосъдното министерство и БАН. Чуждестранните агенти и свързаните с тях лица няма да имат право да участват в държавни и общински обществени поръчки и проекти, както и да извършват оценки за въздействието върху околната среда.
"Възраждане" искат да ограничат и участието на чужди организации в политическия живот у нас, както и влиянието им във външната и вътрешната политика. Получаващите пари от чуждестранни агенти пък трябва да обозначат това на всичките си рекламни и информационни материали.
Под ударите на закона няма да попадат дейности, финансирани от ЕС, както и такива, извършвани от религиозни и спортни организации, застрахователни клубове, финансови институции и търговски дружества, занимнаващи се професионално с дейност или занятие, подлежащи на лицензионен режим извън този по Закона за радиото и телевизията.
