Висшият съдебен съвет (ВСС) откри официално процедурата за предсрочното освобождаване на главния прокурор Иван Гешев. Магистратите допуснаха до цялостно разглеждане пет случая и частично другите четири, описани в предложението на министъра на правосъдието Надежда Йорданова, с което се иска отстраняването на Гешев от поста му.
На 12 април Пленумът на ВСС ще обсъди предложението по същество.
Малко над пет часа продължи дебатът по допустимостта на посочените девет случая в предложението на министъра.
Изцяло бяха допуснати казусите с полицейското насилие на протестите през 2020 г., „Осемте джуджета“, „Емилиян Гебрев“, за случайното разпределение на делата, както и за указанията във връзка с транспортните престъпления.
Частично бяха допуснати случаите с Елена Йончева, делото „Баневи срещу България“, „Жоси“ и коментарите на Гешев по адрес на адвокатурата и неправителствени организации.
Частично недопустимите основания подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.
Около 12.00 часа хакерска атака прекъсна за 20 минути излъчването на заседанието на ВСС, но проблемът беше отстранен.
Ето как протече дебатът:
Пленумът за ВСС прие за редовно и допустимо предложението на Йорданова за предсрочно освобождаване на главния прокурор по точка 1 със 17 гласа „За“. Тя е свързана с полицейското насилие на протестите срещу правителството и главния прокурор през лятото на 2020 г. Стана известно, че на 10 юли 2020 г. хора са били отвеждани зад колоните на Министерския съвет и въпреки че вече са с белезници, са били бити от униформени, за което има и видео кадри. Ден по-късно главният прокурор публикува в Twitter следното съобщение: Прокуратурата застава зад законосъобразните действия на МВР срещу провокациите на платени агитки на Черепа и други олигарси. Няма да позволим нарушаване на конституционно установения ред от лица от криминалния контингент. Благодаря на всички полицаи, които защитават гражданите!.
Вторият случай се отнася до искането за снемане на имунитета на евродепутата Елена Йончева, по което Европейският парламент прие, че тя е жертва на репресии и наказателното производство цели да навреди на политическата ѝ дейност като представител на опозицията в България.
„Според мен искането е недопустимо, защото не касае за мой лични действия, а действия на Сотир Цацаров, който тогава е бил на тази длъжност“, аргументира се Гешев. И допълва, че не са посочени законовите разпоредби, които му дават право да оттегли искането или го задължават да го направи.
Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков направи предложение за частична основателност. Останалите осем магистрати бяха против, а Боян Магдалинчев и Боян Новански се обявиха за пълна недопустимост. Председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова и Атанаска Дишева изразиха мнението, че то е допустимо в цялост.
Третият случай, свързан с Николай и Евгения Баневи, които през октомври 2021 г. осъдиха България в Европейския съд по правата на човека, също доведе до спор.
„Не са налице данни за действие или бездействие, с които да е нарушена Конституцията. Според европейските стандарти задължението заподозрените или обвиняемите да не бъдат представяни като виновни „не възпрепятства публичните органи да разпространяват публично информация относно наказателното производство, когато това е строго необходимо по съображения, свързани с наказателното разследване или от обществен интерес“, каза Гепев.
След това шефът на ВАС отново предложи да се приеме, че предложението е частично основателно – само по отношение на бездействието за предприемане на коригиращите мерки, а в останалата част да бъде отхвърлено, защото нарушението е извършено преди Гешев да встъпи като главен прокурор.
С 10 на 7 гласа кадровиците приема частична неоснователност на искането като ще бъде разгледани твърденията, че Гешев не е предприел коригиращи мерки след влизане в сила на решението по делото „Баневи срещу България“.
Магистратите подкрепиха предложението точките 4, 6, 8 и 9 да се разгледат анблок. Без почти никакви дебати случаите с „Осемте джуджета“, „Емилиян Гебрев“, за случайното разпределение на делата, както и за указанията във връзка с транспортни престъпления бяха приети за изцяло допустими.
Казусът „Жоси“, свързан с бащата на Иван Гешев - Стоимен Гешев, също касае събития отпреди избора на Гешев за главен прокурор.
Главният прокурор подчертава, че 83-годишният му баща е напълно дееспособен и не е бил назначаван за негов настойник или попечител.
„Той е действал в лично качество и не съм бил негов пълномощник. Въпреки роднинската ни връзка, към онзи момент, а и понастоящем, не съществува правен регламент, който да задължава баща ми да ме уведомява за всички действия, които предприема. Единственото вярно твърдение в предложението на министъра на правосъдието е обстоятелството, че Стоимен Гешев е мой баща“, заяви по време на заседанието още Гешев.
Според него обаче е изненадваща интерпретацията на министъра, че баща му е станал съдружник, въпреки че не е вписан в Търговския регистър.
Главният прокурор определя и като „полицейски произвол“ и извършената полицейска проверка от ГДБОП, тъй като е бил проверяван магистрат, а МВР няма такива правомощия. По думите му МВР се използва за натиск над магистрати и проверката на ГДБОП е незаконна.
„Това не е изолиран случай само по отношение на главния прокурор“, подчерта Гешев.
Магистратите изтъкнаха, че всичко това е станало по време, когато Гешев не е бил главен прокурор.
„Ето случай, по който незаконно се осъществява полицейски произвол. Ако това е върховенството на закона, благодаря“, отново отчете обвинител номер едно.
За последните два казуса – с фирма „Жоси“ и коментари на Иван Гешев по адрес на адвокатурата и неправителствени организации, кадровиците отново гласуваха частична допустимост.
Припомняме, че Висшият съдебен съвет (ВСС) трябваше да се произнесе дали и доколко искането на министъра на правосъдието Надежда Йорданова за освобождаването на главния прокурор Иван Гешев от поста му е допустимо. Йорданова мотивира предсрочното прекратяване на мандата му с 9 случая.
В предложението си Йорданова сочи действия и бездействия на обвинител номер една, както от времето когато той е бил редови прокурор, административен ръководител на Специализираната прокуратура, зам.-главен прокурор, така и от времето на мандата му като главен прокурор.
Преди началото на заседанието Гешев заяви, че предложението, внесено от правосъдният министър „на практика представлява лична оценка на професионалните и нравствени качества на главния прокурор от настоящия министър на правосъдието“.
