Унгария обеща да отвърне на България, след като българското правителство наложи такса върху транзита на руски газ. Мярката застраши вноса на енергия по този критичен маршрут, пише в материал Bloomberg.
Налогът, който България обяви миналата седмица, дойде без предупреждение, като Унгария го смята за „враждебна стъпка“, каза външният министър Петер Сиярто във вторник. Той уточни, че Будапеща ще работи със Сърбия, която също разчита на руския газ, за изготвяне на единен отговор.
Още: Асен Василев обясни как руският газ няма да поскъпне за Сърбия и Унгария
„Няма да оставим тази стъпка без отговор“, каза Сиярто пред държавната телевизия, след като унгарският премиер Виктор Орбан се срещна с руския президент Владимир Путин в Пекин. Сиярто не предостави подробности за това как може страната му да отговори. В Китай Путин е уверил Орбан, че "Газпром" ще осигури доставките според договорните условия, уточни Сиярто.
Казусът
В петък България въведе такса от 20 български лева (10,81 долара) за мегаватчас газ с произход от Русия, което на практика повишава цената му с около 20% от цената на европейския газ, търгуван в регионалния център Амстердам. Този ход не е насочен срещу Унгария или Сърбия, а срещу Русия, която се опитва да извлече печалби от енергетиката, за да финансира войната си в Украйна, каза българският премиер Николай Денков.
"Очакваме не да увеличим цените в Сърбия и Унгария, а да намалим печалбите на "Газпром", каза на конференция Денков. "Тоест да се намалят средствата, които влизат в държавния бюджет на Русия за водене на война", допълни той. Според експерти, Денков визира това, че цената на синьото гориво в дългосрочните договори е фиксирана, а Унгария и Сърбия са с такива договори с Руската федерация за доставки на газ.
Още: Денков: Таксата за пренос на руски газ цели да намали печалбите на „Газпром“
Въпреки това ходът изненада Унгария и Сърбия, като ги накара да протестират и да се борят да гарантират сигурността на доставките преди европейския зимен сезон, тъй като и двете страни разчитат на руски природен газ за отопление. И Унгария, и Сърбия поддържат тесни връзки с Кремъл, дори след началото на инвазията на Русия в Украйна миналата година, и са по-бавни в намаляването на зависимостта си от руската енергия.
Срещата на Орбан с Путин във вторник, на която енергийната сигурност беше на първо място в дневния ред, беше първата на лидер на Европейския съюз, откакто през март Международният наказателен съд издаде заповед за арест срещу руския президент за военни престъпления.
Още: Премиерът акад. Денков: България има право да налага такса върху руския газ
Предвид зависимостта си от Русия и нуждата от диверсификация на енергийните ресурси, Унгария "трябва да провежда много по-приятелска, по-деликатна външна политика със съседните страни", за да избегне превръщането на слабостите си в енергийната сигурност в по-голям проблем, каза Тамаш Плецер, енергиен анализатор на Erste Group Банка AG.
За разлика от унгарците България предприе смели стъпки, включително отказ да плаща руския газ в рубли. Това накара "Газпром" да спре доставките за страната, а София да премине към алтернативни доставчици. Миналият месец българските депутати одобриха предложение за постепенно спиране на вноса на руски суров петрол, привеждайки страната в синхрон с мнозинството в ЕС. Унгария обаче е страна без излаз на море и снабдяването не е политически, а физически въпрос, каза Сиярто. "Най-малкото трябваше България да обсъди тази стъпка към нас, а още по-добре щеше да е те да преговарят", каза Сиярто. "Нито едно от двете не се случи тук", допълни той.
Още: Газохранилищата в Европа са пълни в очакване на зимата