ВМРО внесе в НС Закона за личния фалит. Тази мярка ще избави много хора от капана „вечен длъжник“, обосноваха се от партията. "Стъпката е от особена важност и предвид настъпващата световна икономическа криза, която вече остави без работа и доходи стотици хиляди българи".
Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК
Още: Ваня Григорова: Всичко в държавния бюджет е кодирано
Ние от ВМРО сме категорични, че точно днес, когато държавата отново е изправена пред предизвикателството как да балансира бюджета и какви мерки да се наложат, за да се спаси човешкият живот, но и да не блокира икономиката, е настъпил моментът законопроектът да бъде вкаран в дневния ред на Народното събрание. Законът за защита на физическите лица при неплатежоспособност е проект, изработен от експерти по инициатива на зам.-председателя на ВМРО и съпредседател на ПГ „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов още преди години. Поради големия обществен интерес и след поредица обществени обсъждания той претърпя нужните промени в името на хората, но и на юридическата практика. България е единствената държава член на ЕС, при която няма никаква правна уредба в тази област. Време е пропускът в нормотворчеството и правоприлагането в България да бъде коригиран.
Законът за защита на физическите лица при неплатежоспособност има за цел да защити правата и интересите на физическите лица за преодоляване на състоянието на неплатежоспособност, създаване на възможност за възстановяване на социалната и трудовата им активност, както и осигуряване на справедливо удовлетворяване на техните кредитори, гласят разпоредбите в него.
Защита по този закон може да получи всеки български гражданин, физическо лице, което не може да плати своите парични задължения най-малко три месеца на едно или повече от своите изискуеми парични задължения на обща стойност не по-малка от пет минимални работни заплати. Както и длъжник, който има едно или повече парични задължения с общ размер до 200 000 лв. и предостави на разположение на кредиторите си за удовлетворяване на вземанията им цялото си имущество и бъдещите доходи за пет години, с изключение на несеквестируемите вещи и доходи.
Още: Кога ще се разглежда проектобюджетът на страната след Нова година?
Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург
Документът е базиран на няколко основни принципа, а именно: публичност; добросъвестност; зачитане на правото на труд и достоен живот; баланс между интересите на длъжника и кредиторите; бързина, предвидимост, достъпност и ефективност на производството; право на участие на всички кредитори в производството независимо от вида и произхода на вземанията им.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство
Още: "Със символ на орел": Нинова обяви името на новата си партия
Съгласно текстовете недобросъвестен длъжник е човек, който: е предизвикал неплатежоспособността със свои умишлени действия; е осъден за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление срещу финансовата, данъчната или осигурителната системи, освен ако е реабилитиран; задълженията му са за обезщетение на вреди от непозволено увреждане; не е получавал доход по трудово или друго правоотношение през три от последните пет години преди започване на производството, освен ако има обективни причини за това; е укрил свое имущество или не е изпълнил задължение в хода на производството по този закон.
Законът предвижда и Централен електронен регистър на физическите лица в неплатежоспособност към Агенцията по вписванията, в който да се записват база данни, касаещи статуса на засегнатите лицата.
Фактически този закон предлага цялостна правна рамка за защита на длъжниците, които попадат в неговия обхват, но наред с него ВМРО продължава да работи за спешното приемане на измененията в ЗЗД, предвиждащи 10-годишна абсолютна давност за задължения на физически лица.
Още: БСП е превзета от Пеевски, но да не се забравя и влиянието на Борисов: Нинова с тъжна констатация
Още: Шкварек: Все по-вероятно изглежда, че може да има редовно правителство
МОТИВИ към проекта на Закон за защита на физическите лица при неплатежоспособност
На 26 юни 2019 година в Официалния вестник на Европейския съюз беше публикувана Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета за рамките за превантивно преструктуриране за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността), като държавите членки имат срок до 17 юли 2021 година да съобразят законодателствата си с нея.
В директивата се приема, че физическите лица, които самостоятелно и независимо упражняват търговска или друга стопанска дейност, занаят или професия, подобно на търговските дружества също са изложени на риск от изпадане в несъстоятелност. Такава опасност съществува и за физическите лица, които не извършват самостоятелно никаква стопанска дейност – те също могат да изпаднат в неплатежоспособност и да се превърнат във „вечни длъжници”. Директивата задължава държавите членки да уредят във вътрешното си законодателство процедура за опрощаване на задълженията на физическите лица, упражняващи търговска или друга стопанска дейност, както и свободна професия или занаят. По-специално да се предвиди пълно погасяване на задълженията им след изтичане на определен период от време, както и да се предвиди срок за забраните за осъществяване на дейност, когато са поставени под защита. Погасяването на задълженията трябва да бъде предвидено независимо от уредената в националните законодателства процедура - както при производства, включващи план за погасяване, така и при такива, предвиждащи осребряване на активите на длъжника или при комбинация от двете. Държавите членки могат свободно да избират из между тези алтернативни процедури, водещи до удовлетворяване на интересите на кредиторите на поставения под защита длъжник.
Член 1, § 4 от Директивата урежда възможността държавите членки да разширят прилагането на производствата така, че да се обхванат и неплатежоспособните физически лица, които не са предприемачи, и препоръчва в най-кратки срокове да започнат да прилагат разпоредбите ѝ относно опрощаване на задължения и по отношение на тях. По този начин ще се постигне уеднаквяване в националните законодателства и ще бъдат по-пълно защитени както интересите на големите международни компании, които най-често са кредитори, така и на техните дребни длъжници.
С предлагания законопроект за защита при неплатежоспособност на физическите лица се цели транспонирането на Директивата ЕС 2019/1023 в българското законодателство, като следва да се отбележи, че Република България е от малкото държави в света, която няма действащ нормативен акт, уреждащ тази материя. Неговата изключителна важност и актуалност се мотивират и с непредвидимите последици, които ще настъпят след приключването на пандемията, предизвикана от коронавируса COVID-19 и въведеното с решение на Народното събрание извънредно положение в Република България. При всички случаи броят на физическите лица в Република България, които ще се нуждаят от защита при неплатежоспособност ще бъде неимоверно по-голям, отколкото в настоящия момент.
Проектът за закон за защита при неплатежоспособност на физическите лица има за цел да защити правата и интересите на физическите лица, изпаднали в състоянието на неплатежоспособност, като създаде възможност за възстановяване на социалната и трудовата им активност, както и осигуряване на справедливо удовлетворяване на техните кредитори. Това ще доведе до прекратяване на съществуващото в Република България положение на „доживотна задълженост” на длъжници – физически лица, които нито могат да удовлетворят кредиторите си, нито да се освободят от съществуващата обвързаност с тях. Въведеното със законопроекта бързо и ефективно производство цели да се постигне справедливо пълно или частично удовлетворяване на кредиторите на неплатежоспособния длъжник, като се гарантират правата на всички правни субекти, участващи в него.
Законопроектът предвижда създаването на пълна правна рамка с механизми за защита, правила и условия за тяхното прилагане, когато е възникнала невъзможност за изпълнение на задълженията от страна на длъжници - физически лица и в двете хипотези, предвидени в Директивата - както когато са осъществявали търговска или друга стопанска дейност, така и когато не са извършвали такава. Предвижда се законът да се прилага за физически лица, които са български граждани, както и чужденци, постоянно пребиваващи на територията на Република България, като са изключени едноличните търговци, съдружниците и акционери в търговски дружества. Предлага се те да имат възможност в производството за защита при неплатежоспособност да ползват безплатна правна помощ по Закона за правната помощ, както и да бъдат освободени от заплащане на държавни такси.
За да бъде поставено физическото лице под закрила, законопроектът изисква кумулативното наличие на две предпоставки – неплатежоспособност и добросъвестност. Неплатежоспособността ще е налице, когато лицето е в трайно неизпълнение на едно или повече свои изискуеми парични задължения на стойност не по-малка от пет минимални работни заплати. Въведен е принципът, че общият размер на задълженията има максимална граница от 200 000 лева, като съдът може да постави под защита и длъжник, чието задължение надхвърля този размер, когато неплатежоспособността е настъпила по обективни причини и интересите на неговите кредитори обуславят поставянето му под защита. Принципно е и положението, че цялото имущество и бъдещите доходи на длъжника в петгодишен период с изключение на несеквестируемите вещи и доходи служат за удовлетворяване на неговите кредитори. Освен дееспособно неплатежоспособно физическо лице може да бъде предоставена защита, както и на недееспособни лица, така и на неплатежоспособни съпрузи, намиращи се в законов режим на общност. Защита при неплатежоспособност може да поиска само длъжник, който е добросъвестен, като подробно са уредени хипотезите, при които тази предпоставка няма да е налице. Съдът е задължен да следи служебно за добросъвестността на длъжника по време на цялото производство, като ако това се установи недобросъвестност той го прекратява.
В предложения законопроект производството по защита на физическите лица при неплатежоспособност е уредено като охранително производство. Като основни принципи са изведени публичността, бързината, предвидимостта, достъпността и ефективността му. Водещо значение има служебното начало – съдът може да извършва служебно всички действия по хода на делото с цел то да бъде приключено и да бъде постановено решение в едномесечен срок от искането на защита. Родово компетентен да разгледа молбата за защита при неплатежоспособност е районният съд по настоящ адрес на длъжника, като родовата подсъдност не се променя при евентуална промяна на настоящия адрес във висящия процес. По този начин се обезпечава посочената по-горе достъпност и бързина на производството.
Със законопроекта се предвижда създаването на Регистър на физическите лица в неплатежоспособност към Агенцията по вписвания. Той представлява електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, подлежащи на вписване по реда на този закон, като за неговото водене се издава наредба от министъра на правосъдието.
С подаване на искането за защита е необходимо длъжникът да представи декларация по образец, утвърден от министъра на правосъдието. В нея се съдържат обстоятелства, свързани с имущественото състояние на длъжника, въз основа на която съдът възлага на държавен съдебен изпълнител изготвянето на проект за опис. Предвидена е възможност декларацията да бъде допълвана в рамките на производството от длъжника или по искане на кредиторите му. Окончателният опис на имуществото на длъжника се одобрява от съда. Държавният съдебен изпълнител, изготвил одобрения проект за опис, извършва действията по осребряване на имуществото по реда на изпълнителното производство, уредено в част пета на Гражданския процесуален кодекс.
При уважаване на искането за защита съдът постановява решение, с което поставя длъжника под защита като определя несеквестируемото му имущество, одобрява списък на кредиторите с приетите от съда вземания и се разпорежда за откриване на специална банкова сметка на длъжника. Служебно или по искане на кредиторите съдът може да назначи надзорен орган и определя състава му. По този начин се дава възможност за активно участие на кредиторите в производството да упражняват контрол върху действията на длъжника след получаване на защита, тъй като те са най-заинтересовани с оглед удовлетворяване на вземанията им.
Решението може да бъде отменено на две групи основания - когато се установи, че длъжникът е бил недобросъвестен, декларирал е невярно обстоятелство или когато не е неизпълнил свои задължения след поставянето му под защита, с което е увредил кредиторите си.
С влизане на решението в сила се спират всички висящи изпълнителни и искови производства срещу длъжника по принцип, както и обезпечителни такива за налагане на мерки и обезпечения по предявен или бъдещ иск. Прекратява се начисляване на лихви и неустойки и се прекъсва давността на всички вземания на кредитори от одобрения от съда списък. Със законопроекта се регламентира принципното положение всички имуществени задължения на длъжника да станат изискуеми, като се запазват съществуващите обезпечения на кредиторите.
С оглед постигането на целите на закона се предлагат ограничения в правата на длъжника за срока на предоставената защита относно участието му в търговски дружества, като се допуска той да извършва търговска дейност само като едноличен търговец, земеделски производител, занаятчия или упражняващ свободна професия. Въвежда се забрана за разпореждане с имуществата и изменения в правоотношенията, в които той се намира, увреждащи кредиторите му. Законопроектът предвижда задължително приемане на наследство по опис от длъжника, както и задължения да декларира всяко новопридобито имущество, надвишаващо несеквестируемото, което служи единствено за удовлетворяване на кредиторите му. Всички кредитори могат да упражняват правата по чл. 134 и чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, да извършват прихващане, както и да развалят договори, по които длъжникът е изправна страна.
За постигане на пълно съответствие с Директивата е въведено принципното положение, че след изтичане на пет години от влизането на решението в сила всички необезпечени имуществени задължения се погасяват. Предвидени са изключения от този принцип относно задълженията на трети лица, обезпечени от длъжника, задълженията за издръжка и гледане, както и за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане или престъпления, извършени от длъжника. Ако длъжникът удовлетвори кредиторите си преди изтичане на петгодишния срок или всички негови задължения са погасени, той може да поиска предсрочно заличаване от регистъра.
С цел избягване на злоупотреби се предвижда възможност за нова защита от длъжник, получил такава по този закон, да се търси не по-рано от пет години след предходната.
Пълния текст на Закона вижте тук.
