Нужно е стратегическо подпомагане на сектори земеделие, туризъм и хранително-вкусова промишленост.Икономиката не трябва да бъде оставяна повече на ултралибералните модели, които създават хаос
С тази своя категорична позиция излиза в страницата си във Фейсбук председателят на ВМРО Красимир Каракачанов. В тази безтезисна и напълно хаотична кампания, която водят политическите партии, ние от ВМРО сме категорични, че са нужни ясно послания и точни и конкретни предложения, които да бъдат реализирани след изборите.
Икономиката е основният стълб на всяка държава. Ето защо ВМРО излиза с ясни послания и предложения, по които ще работи в парламента след изборите:
Без производство – няма държава! Затова от ВМРО разработваме план за стимулиране на българското производство. Предлагаме стратегическо подпомагане на сектори земеделие, туризъм и хранително-вкусова промишленост (при която се влагат минимум 80 процента продукти произведени в България).
За целта работим за следните мерки:
Народното събрание на Република България да обяви секторите – земеделие, туризъм и хранително-вкусова промишленост (при която се влагат минимум 80 процента продукти произведени в България) за стратегически.
Във връзка с горното да се предприемат незабавно следните мерки:
1. Българската банка за развитие (ББР):
Разкрива административни центрове във всички областни градове, по този начин да се даде възможност предлаганите от банката услуги да стигат до повече предприятия и производители.
До началото на 2025 г. въвежда стратегически пакети за сектори земеделие, туризъм и хранително-вкусова промишленост (при която се влагат минимум 80 процента продукти произведени в България), които да включват:
- Най-ниски лихви за кредити до 5 000 000 лв., по-ниски от всички, които се предлагат от банките, опериращи в България.
- Гратисен период за започване за плащане на лихвите между 5 -8 години.
- Да не изисква предприятията от стратегическите сектори да залагат имущество при получаване на кредита, вместо това да се предоставя кредит срещу представени обороти за предходната година/и, както и при възможност предоставяне като обезпечение на придобития актив и забрана за разпореждане с него в гратисния период.
- За стартиращи бизнеси от стратегическите сектори - 95 процента от кредита да се обезпечава от Националният гаранционен фонд към Българската банка за развитие.
- ББР лизинг да разработи стратегически пакети в сектори земеделие, туризъм и хранително-вкусова промишленост (при която се влагат минимум 80 процента продукти произведени в България) - на преференциални условия.
2. Министерство на труда и социалната политика:
- Да разработи мярка за наемане на лица в стратегическите сектори, като броят се определя в зависимост от спецификата на сектора, за срок до 1 година като държавата осигурява средства в размер до 2200 лева за всеки нает (сезонни работници). Дружествата от стратегическите сектори да могат да кандидатстват всяка година за тази мярка.
- Да се измени Кодекса за социално осигуряване по отношение на еднодневните трудови договори. Промяната да позволи лицата, наемани на такива договори за период до 90 дни в календарна година, да запазват правата си в бюрата по труда и да получават обезщетение за безработица.
3. Създаване на Държавна земеделска застрахователна компания, в която държавата да участва с 50%, а другите 50% да се поемат от земеделските производители.
До създаването на тази компания държавата да покрива до 2500 лева на декар годишно от застраховката на растениевъдите и до 75% от застраховката на животновъдите.
4. Министерството на образованието, Министерството на икономиката и индустрията съвместно с представители на стратегическите сектори да разработят 5-годишна програма за развитие на кадрите в секторите.
5. Българска агенция за инвестиции да сертифицира проекти за стратегическите сектори, като например:
- Изграждане и/или възстановяване на напоителни канали, като държавата се задължава да покрива до 60 процента от разходите по проектиране и изграждане на обектите.
- Изграждане и/или възстановяване на инфраструктура (пътища, канализация, енергийна инфраструктура, обслужващи помещения и др.), като държавата се задължава да покрива до 60 процента от разходите по проектиране и изграждане на обектите.
Осигуряване в държавния бюджет за 2025-2028 г. ежегодно по 100 млн. лв. за ремонт и изграждане на напоителни канали и съоръжения чрез „Напоителни системи“.
Разширяване на система на Агенция за борба с градушките за осигуряване на по-добра защита от градушки и увеличение на възнагражденията на работещите с 30%.
Преразглеждане на земеделската политика в частта за разпределение на субсидиите, като се въведе ограничение за субсидиране за един земеделски производител до 10 000 декара на площ, а субсидиите след 2026 г. се изплащат на мярка реализирана продукция, а не на площ или на глава.
Засилване на фитосанитарния контрол за вноса от държави извън ЕС с цел гарантиране качеството на храните и суровините, влагани в хранително-вкусовата промишленост.
Земеделие
През 2007 година България стана част от ЕС, като през всичките тези години стриктно провеждаше общата селскостопанска политика на Съюза. Какъв е ефектът - 17 години след това българското селско стопанство е в колапс. България се превърна в продоволствено зависима държава.
Ето защо е необходима реформа, която да възстанови производството на храни до степен, осигуряваща продоволствената ни независимост. Имаме най-добрите почвено-климатични условия за това.
Натрупаните проблемите са много и ако се заемем с тяхното едновременно решаване, то това няма да даде резултат. Това, с което трябва да се започне, са две фундаментални неща, за които земеделският производител и експерт Красимир Кумчев състави и написа цял план, от който двете ключови точки са:
Първо – да се промени начина на субсидиране. От субсидии на декар и глава животно, следва да се премине към субсидиране на дохода, получен от произведената и продадена непреработена продукция.
Това е начинът да се спрат кражбите в сектора и средствата да отиват при реалните производители.
Второ – да се създаде Земеделска застрахователна компания (ЗЗК) с участието на държавата 50% и самите земеделски производители 50%, която чрез системата на застраховане да гарантира стабилност на стопанствата при възникване на неблагоприятни климатични явления.
И двете предлагани решения гарантират на производителите дългосрочна и предвидима икономическа среда.
Разбира се, без развитие на българската енергетика и без евтина електроенергия няма как да има работещ производствен сектор – затова „Зелената сделка“ трябва да бъде спряна, въглищните ТЕЦ да продължат да работят, строеж на АЕЦ „Белене“.
От ВМРО излизаме с тези предложения, които бързо, убедени сме, ще дадат ефект, защото е крайно време политиката да се случва с идеи, а не със скандали и общи приказки.
