Бойко Рашков е новият служебен заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи.
Още: Масови смени на директори на горски стопанства и политическа намеса? Земеделският министър с отчет
Още: Киселова: Хоризонтът на кабинета е отвъд 4 юни
Рашков е роден на 28 септември 1954 г. в с. Огняново, област Благоевград. Завършва право в Софийския университет. 0т 1981 г. до 1992 г. е следовател в Районна следствена служба в София.
През 1995 г. става директор на Националната следствена служба. 6 години по-късно е избран за депутат от БСП, а от 2008 до 2009 г. е зам. министър на правосъдието в правителството на Сергей Станишев. От 2013-а до 2018 г. е председател на Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства. Преподава право в УНСС, а в екипа на Радев влезе през миналата година.
През декември 1998 г. Бойко Рашков, който по онова време оглавява националното следствие, беше избран от Висшия съдебен съвет (ВСС) за главен прокурор на мястото на овакантения пост от Иван Татарчев. Самият Татарчев също подкрепяше кандидатурата на Рашков.
Още: Жельо Бойчев: Видя се, че няма алтернатива на това мнозинство
Още: Васил Тончев: Нещата се нормализираха, след като Пеевски стана част от управляващото мнозинство
На 15 януари 1999 г. президентът Петър Стоянов обаче отказа да издаде указ за назначаването на Рашков. Тогава ВСС проведе нов избор, при който главен прокурор стана Никола Филчев, който в онзи момент е заместник-министър на правосъдието. Петър Стоянов издаде указа за назначаването на Филчев.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Стойнев: Алтернатива няма, правителството продължава да работи (ВИДЕО)
Още: Задава се нов вот на недоверие след Великден: Може да бъде и за неизмитите ръце (ВИДЕО)
През декември 2017 г., по времето, когато е начело на бюрото за контрол на СРС, Рашков обяви, че има нерегламентирано подслушване, правено по искане на ДАНС, ГДБОП и прокуратурата.
"Бюрото вече не може да гарантира 100% на гражданите дали правата им се нарушават чрез СРС-та. Причината е, че службите дават невярна информация, а в осем случаи не са дадени отговори. Един от тези случаи е за подслушван политик. Другият - на следен магистрат, като целта била да се установи дали той има връзка с политик", разказа Рашков пред депутатите, когато представяше отчетния доклад на институцията за 2016 г.
