Петчленен състав на Върховния административен съд на Република България отхвърли жалбата срещу решение на Върховния административен съд от 15 ноември миналата година, касаещо легитимността на Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на съоръжението. Това означава, че решението на Министъра на околната среда и водите от 2016 г. за одобрение на осъществяването на инвестиционното предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци (НХ РАО) е в сила и няма пречки за изграждането на хранилището. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Публикувано е на 13 август 2019 г.
Съвременното общество генерира ниско и средно радиоактивни отпадъци постоянно. В области и индустрии като енергетиката, медицината, промишлеността, селското стопанство и науката такива отпадъци се създават ежедневно. Дори устройства, които използваме в бита, като пожароизвестителите, например, в един момент се превръщат в радиоактивен отпадък. Управлението им включва целенасочено и планирано събиране, обработване и отговорно съхраняване. За да бъде завършен напълно цикълът на тяхното управление, преработените и кондиционирани радиоактивни отпадъци трябва да бъдат погребвани завинаги в постоянно хранилище, което гарантира трайно и надеждно изолиране от човека и от околната среда.
Реализацията на процес е възложена с правителствено решение на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО) през 2005 г. Целият процес се провежда при активна информационна политика, а плановете за изграждане на НХ РАО са подложени на широко обществено обсъждане:
През 2011 г. инвестиционното предложение за „Изграждане на Национално хранилище за краткоживеещи ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци” беше детайлно представено на три обществени обсъждания, проведени в град Козлодуй, в село Хърлец и в град Бекет, Румъния.
През 2015 г. ДП РАО проведе серия от срещи за обществено обсъждане на актуализирания Доклад за оценка на околна среда (ДОВОС) на НХ РАО. Тогава Министерството на околната среда и водите (МОСВ) определи 11 населени места, в които бе проведено обществено обсъждане: община Козлодуй и село Хърлец, на чиято територия е площадка „Радиана“, както и общините Мизия, Вълчедръм, Хайредин, Оряхово, Борован, Лом, Криводол, Бойчиновци и Бяла Слатина. Докладът или подробно резюме към него, както книги и формуляри за становища бяха изложени на публичен достъп в 51 различни места в 30-километровата зона около АЕЦ „Козлодуй”, в чиято непосредствена близост е площадка „Радиана”. Пълният ДОВОС и всички други съпътстващи документи – на български и английски език, бяха публикувани предварително, в законоустановените срокове, на Интернет страниците на ДП РАО, МОСВ и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
През 2016 г. ДП РАО проведе обществено обсъждане на проекта за НХ РАО и в град Крайова, Румъния.
На 23 декември 2016 г. МОСВ издаде Решение по ОВОС № 7-7/2016 г. за одобряване осъществяването на инвестиционно предложение „Изграждане на национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци – по технология за погребване на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци в многобариерно инженерно приповърхностно хранилище траншеен тип” с възложител Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”. На 5 май 2017 г. Председателят на Агенцията за ядрено регулиране издаде Разрешение за строителство на НХ РАО. На 9 юни 2017 г. в „Държавен вестник” бе публикувано разрешение за строеж на НХ РАО на площадка „Радиана“, издадено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на ДП РАО (Разрешение за строеж № РС-21/25.05.2017 г.).
Площадката на бъдещото хранилище е разположена в непосредствена близост до АЕЦ „Козлодуй”, в двукилометровата, зона с контролиран достъп на централата, в землището на с. Хърлец, община Козлодуй.
Националното хранилище представлява съоръжение с многобариерна защита за трайно съхраняване на предварително обезопасени и опаковани в стоманобетонни контейнери радиоактивни отпадъци. Хранилището ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 19 хиляди стоманобетонни контейнери с радиоактивни отпадъци. Съоръжението ще се състои от 66 стоманобетонни конструкции (клетки), разпределени в три платформи за погребване. Клетките са разделени от вътрешни преградни стени на секции. След запълване с опаковки клетките се покриват със стоманобетонна плоча и се изолират от атмосферните води чрез изграждане на многопластов земнонасипен слой. Планирано е хранилището да бъде в експлоатация, т. е. постепенно да се запълва, 60 години. След това се предвижда то да бъде затворено. През целия период на експлоатация и в следващите 300 години съоръжението ще е обект на постоянен контрол от страна на оторизираните органи. Националното хранилище ще бъде едно от най-модерните съоръжения в Европа от този тип.
Когато бъде построено, националното хранилище ще приема преработени и обезопасени ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци, генерирани единствено на територията на България.
