Бившият вицепремиер Валери Симеонов оттегли предложените законови промени, които целяха да отпаднат регулации за водноелектрически централи. Идеята му беше подложена на големи критики, заради риск от сериозно увреждане на околната среда.
Още на 5 декември миналата година Симеонов и компания входираха в Народното събрание проект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрена енергия. Промените във въпросния закон бяха предложени от правителството през август, 2019 година, и засягаха дейността на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), контрола на съоръжения с повишена опасност и други ядрени въпроси, които изобщо не са свързани с водите и мини ВЕЦ-овете. В последния възможен срок обаче от НФСБ опитаха да използват ядрения закон възможност да прокарат съвсем различни промени.
Предложението на Симеонов и депутатите му гласеше в проекта да бъдат включени разпоредби, засягащи два други закона - Закона за концесиите и Закона за водите. Мотивът беше съвсем лаконичен: "Подобряване на съществуващата нормативна уредба". Използваше се позната "врата" за спорни промени - предложения между първо и второ четене. На практика готвената промяната беше в Закона за водите, но се предлагаше да мине през преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за безопасно използване на ядрената и през ПЗР на Закона за концесиите.
Накратко, визираната от Симеонов и депутатите му част от Закона за водите забранява производството на електроенергия, което застрашава с унищожение защитени видове, както и количеството и качеството на водите. Бившият вицепремиер искаше това да отпадне
Ето как се аргументира Симеонов: "Мотивът да внесем с моите колеги това предложение е, че дефакто буквално допреди месеци 43 малки ВЕЦ, които са отговаряли на абсолютно всички изисквания, съгласно директивата и съгласно българското законодателство са работили и поради това, че им е изтекъл 10-годишния срок за работа, тяхното разрешително е прекратено и не е възстановено. Сега поради промяната на законодателството междувременно те губят правото си да работят и в случая на мен не ми харесва това ние под натиск на екологични организации, които силно изопачават истината по този въпрос да извършим една екзекуция.
Зад тези 43 обекта не само, че има инвестиции ,които са от порядъка на над 80 млн. евро, а тук има работещи хора, семейства, които се изхранват от там. Нямаме и никакви доказателства за някаква дейност, с която те да нарушават екологичните норми. Естествено всичко това е въпрос на контрол, но с лека ръка не ми се ще да извади тези 43 работещи и икономически обекта и да ги ликвидира".
Той уточни, че последните няколко дни има промяна в общественото отношение и в политическата настройка. "На мен ми е ясно, че това предложение няма да мине. На мен ми се иска все пак да не бъдем екзекутори, да не ги затриваме, а да проведем една по-мащабна дискусия, едно обсъждане в пленарна зала, на което да поканим представители на министерствата“, заяви още Симеонов.
БСП приветства оттеглянето
Мъдро е решението на Валери Симеонов да оттегли предложението си за малките ВЕЦ-ове, смята депутатът от БСП Манол Генов. Според нег,о парламентът е бил изправен пред опасност да обогати колекцията от абсурдно законодателство.
"Пред нас г-н Симеонов представи един омотан и зарязан от години казус, засягаща както инвестиционни, така и екологични интереси. Предлагаше ни се да гласуваме един висящ в годините проблем, който да реши съдбата на малките ВЕЦ-ове през Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Аз мисля, че това щеше да бъде голямо постижение в европейския и световен парламентаризъм – да решаваме проблемите на ВЕЦ-овете през ядрената енергетика", каза още Генов.
Той заяви, че от БСП настояват да са ясни основните очертания на този казус. Според него този проблем трябва да бъде решен. "Когато предлагате един широк дебат, мисля, че трябваше да го огласите по-рано. Ние ще се включим, ще участваме", уточни още народният представител от БСП.
Повече конкретика
Въпросният чл. 118ж от Закона за водите, приет през 2010 година, който сега Симеонов искаше реално да махне, установява кога не е позволено "водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия" - основен механизъм за регулиране на нароилите се през последното над едно десетилетие МВЕЦ-ове.
Точка 4-та забранява производството на електроенергия от води в защитени зони - води за "отдих и водни спортове", или такива, определени за "опазване на местообитания и биологични видове". Точка 5-та от забраната препраща към "целите за опазване на околната среда по отношение на количеството и качеството на водите". Те включват ограничение на замърсяване и зауствания, "предотвратяване на влошаването на състоянието" на всички повърхностни и подземни водни тела.
Експерти са алармирали, че басейновите дирекции често пренебрегват чл.118ж при издаването на разрешителни за водоползване на ВЕЦ-ове. В много случаи ВЕЦ-овете у нас са застрашавали биосистемите в реките. В други може би са създавали рискове за водоснабдяването с питейни води или за напоителни нужди. Въпросният член от Закона за водите е основната законова рамка, при което използване на водни ресурси за производство на електроенергия може да се окаже непозволено, ако вреди на състоянието на самите водни ресурси.
Чл. 118ж е приет през 2010 година, когато много от водните централи вече функционират. В Закона за концесиите съществува вратчика, която гласи "разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите не се прилага за водовземане за водноелектрически централи, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация." Идеята на Симеонов и НФСБ беше вратата да се отвори по-широко и в изключително любопитна посока. Ако предложението беше прието, щяха да са легални не само централите работили към 9 август 2010, независимо дали са застрашавали "защитени зони", а и такива, които са построени след това, но на базата на старо позволение. Предложено беше и да не се прилага и т.5, която ограничава водовземането, застрашаващо "количеството и качеството на водата". Първоначално Симеонов и колегите му искаха промените да влязат в сила със задна дата - от 1 януари 2018 година.
Държавата против промените
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) не подкрепи внесеното от Симеонов и колегите му предложение. Становището на ековедомството беше качено едва след като предложената промяна бе одобрена в Комисията за енергетика към Народното събрание на второ четене.
По информация от МОСВ в защитени зони от екологичната мрежа "Натура 2000" са изградени и въведени в експлоатация общо 164 водноелектрически централи. От тях 121 са въведени в експлоатация преди влизане в сила на забраната по чл. 118ж, ал. 1, т.4 на Закона за водите /ЗВ/ (която забранява водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ) и за тях е в сила въведеното с §10 от ПЗР на Закона за концесиите (2017 г.). изключение. Тази разпоредба не се прилага за водовземане за ВЕЦ, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация. Останалите 44 ВЕЦ, попадащи в защитени зони по „Натура 2000“, са изградени и въведени в експлоатация след 9 август 2010 г. ( в противоречие с разпоредбите на чл. 118ж, ал.1, т.4 от Закона за водите) и за тях не се прилага изключението, въведено с §10 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите. Сред тези ВЕЦ няма държавни централи, се сочи в становището.
Протести против промените
Срещу промените беше изразено и гражданско недоволство, което намери израз чрез протест пред парламента. Протестът беше организиран от Сдружение на риболовците "Балканка" и природозащитната коалиция "За да остане природа в България". Именно срещу "Балканка" Симеонов се изказа доста остро в ефира на БНТ - припомнете си в този материал!
Димитър Василев от с. Влахи посочва, че водноелектрическите централи по р. Влахинска са унищожили реката и са довели до измирането на рибите. "2005 г. откриха първите ВЕЦ-ове и оттогава, независимо от забраната за строеж, построиха още. Поне един от тях не се построи. Първоначално те не трябваше да работят през лятото, но и това се промени. Миналото лято те не работеха през лятото, не за друго, а защото нямаше вода", разкри той.
На въпрос чия собственост са те, Василев каза, че един от тях е на хора, приближени до властта. "За два от четирите ВЕЦ-а се говори, че са на свързани лица с Доган. За следващия се твърди, че е на човек от Благоевград", посочва той. Димитър Куманов от "Балканка" каза, че вече няма къде да ловят риба, защото голяма част от реките са сухи като барут, а ако се приеме тази поправка останалите реки ще влязат в тръби.
Според сдружение „Балканка“ инвеститорите, които са искали да построят въпросните ВЕЦ-ове, са имали прекрасната възможност да го направят в периода от август 2010 г. до 2015 г., когато в чл.118ж, във връзка с чл.119а, алинея 1, точка 5 към забраните за обявени защитени зони се добавя и забрана за защитени зони, които са определени като такива.
Дотогава е нямало нито една защитена територия по директивата за местообитанията, която да е била обявена със заповед на министъра на околната среда и водите. Тоест, забраната на практика не е действала до 2015 г. И същите инвеститори, които цели 5 години не са си мръднали пръста, сега се правят на невинни жертви.
От сдружението даже питат със сарказъм дали няма да е по-добре да се построят водно-електрическите централи с държавни пари, та да не се мъчат инвеститорите им.
