Предизвикателствата пред сигурността, произтичащи от войната на Русия срещу Украйна обсъдиха в телефонен разговор президентът Румен Радев и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен. Двамата обсъдиха необходимостта от оказването на подкрепа за Украйна в тежките условия на целенасочено разрушаване на нейната енергийна и гражданска инфраструктура, от което страдат и милиони невинни хора.
Енергийната диверсификация и предприемането на своевременни мерки за осигуряването на алтернативни доставки на суров петрол за рафинерията в Бургас, след изтичането на дерогацията за внос на руски нефт, също беше акцент на разговора. Президентът Радев открои възможността за изграждането на петролопровод от Александруполис към Бургас, така че да не се стига до затварянето на ключово предприятие за българската икономика, ръст на безработицата, дефицит в доставките на горива и увеличаване на цените им.
Гарантирането на надеждна икономическа, транспортна и енергийна свързаност в Югоизточна Европа в условията на военен конфликт в съседство е от ключово значение за изграждането на надеждни вериги на доставки в региона и справяне с негативните последици от кризата, подчерта още държавният глава. Румен Радев изрази очакването на страната ни да се присъедини към Шенген през 2023 г., за което вече получи подкрепа от председателите на Европейската комисия и Европейския съвет.
Двамата обсъдиха и партньорството между България и САЩ в областта на сигурността и отбраната. Президентът Радев отново призова за търсенето на решение България да получи изтребители на лизинг, докато не бъде сформирана българската ескадрила от изтребители F-16. България разчита на подкрепата на своите съюзници, но държи да съхрани и развива националните си способности за охрана на собственото си въздушно пространство, подчерта още президентът Румен Радев.
Припомняме, че петролопроводът Бургас – Александруполис е неосъществен енергиен проект, който трябваше да свърже черноморския ни град с Егейско море. След изграждането му той би представлявал алтернативен път, който заобикаля танкерния трафик в Босфора и Дарданелите и създава нов път за пренос на нефт от Русия, Кавказ и Средна Азия до европейските пазари.
Първоначално планираното съоръжение трябваше да е с дължина 279 км, като по-голямата част от трасето му минава през България. Предвиждаше се капацитетът на нефтопровода да е за пренос на 35 – 50 милиона тона годишно.
Споразумението за сътрудничество в изграждането и експлоатацията на нефтопровода Бургас-Александруполис бе подписано в Атина на 15 март 2007 г. от руския президент Владимир Путин, българския министър-председател Сергей Станишев и гръцкия му колега Костас Караманлис. През декември 2011 г. българското правителство се оттегля от проекта. Още тогава имаше опасения на еколози, че при голям нефтен разлив ще бъде засегнат целият Бургаски залив, възможно е да бъде отровено и морето на Турция. През май 2009 г. в Община Поморие се проведе референдум, на който 98,97% от общо гласувалите се обявяват срещу изграждането на „Бургас – Александруполис“.
Тръбопровода трябваше да премине и през Природен парк Странджа. От екологичните организации изразиха опасения, че проектът ще наруши обитанието на птици и животни по време на строителството и последващата експлоатация.
