Ако исканията на българските учени, обслужващи селскостопанския сектор не бъдат приети при актуализацията на бюджета, следва ефективна стачка. Това обявиха учени, протестиращи пред парламента, докато вътре, на ниво комисия, депутатите умуват по предложенията за промени в макрорамката за второто полугодие.
"Не се борим само за заплатите, а и за аграрната наука, защото тя загива с тези заплати. От години сме на ръба, но вече сме извън него", сподели пред Actualno.com Емил Димитров, главен асистент в Институт по агротехнологии и защита на растенията "Пушкаров".
Той и колегите му от института "Пушкаров", Селскостопанска академия, институтите по планинско земеделие, по растителни и генетични ресурси в Троян, Пловдив, Марица, Садово... – всички имат едни и същи искания – не само вдигане на заплащането, а и премахване на неравенството между учените в България.
Техните искания са с 5.5 млн. лева да се вдигне бюджетът на академията, което ще покрие заплатите на научния състав и с 15% - на другите служители.
"Отговаряме на едни и същи изисквания по Закона за развитие на академичния състав, за да заемаме академични длъжности, а в заплащането има диференциация – в университетите са от 40 до 60% по-високи за едни и същи академични длъжности и за учени, отговарящи на едни и същи условия", посочи Елена Грънчарова, главен асистент в Институт по агротехнологии и защита на растенията "Пушкаров". Проблемът идва от постановление от 2020 г. – 371-во, което регламентира 1300 лв. минимална заплата на асистентите, но само за тези в университетите и висшите учебни заведения, поясниха протестиращите и уточниха, че в техните институти заплатата за асистент е 840 лв., а за главен асистент - 870 лева.
"Един главен асистент, по официални данни на НСИ, не е в състояние да издържа сам себе си, а камо ли да гледа семейство. Заплатите на асистентите започват все повече да клонят към минималната", изтъкна гл. ас. Грънчарова.
Колегите ѝ посочиха, че от 30 години се провеждат реформи, които все се изразяват в намаляване на академичния състав. "На минимума сме отдавна", възразяват те. "Реформите винаги са от наша страна – съкращения на персонал, съкращения на разходи, обединение на институти и досега никога не е било свързано с реформа на заплащането", разказа Грънчарова.
Протестиращите учени, споделиха, че не виждат перспектива българската продукция да измести вносната на пазара: "При положение, че 30 години е вървяно против българската продукция, особено в животновъдството, е много трудно. Една порода за да се създаде, трябват най-малко 30 години, а животновъдството е в колапс. Как да искаме от фермери, както препоръчват от МЗХГ, че фермерите трябвало да си платят? Те откъде да вземат. Фуражът тази година скочи драстично, изкупните цени на животинската продукция са нула, защото се внасят и месо, и всякакви продукти, сухо мляко и пр. Как да платят фермерите на нас по даден проблем? Ние им даваме консултации, работим за тях, но ние пари не взимаме от тях".
Учените изтъкнаха още, че нито едно постановление и нито един закон не минава без думата на човек от науката. Във всички комисии и асоциации са хора от науката, но много се подценява труда им. "Да се казва – искайте от фермерите, е най-лесната работа, но фермерите какво да правят първо, те също са на ръба. Те животните ли да си гледат, на нас ли пари да дават… - обидно е", коментира протестиращ представител на институт, обслужващ животновъдството.
Протестиращите учени обърнаха внимание, че работата им е свързана с продоволствената сигурност. "Науката не дава бърза възвращаемост, не става от днес за утре, а при положение, че 30 години се води политика на стагнация, да не използвам по-силна дума – на унищожаване, вече ще са нужни дълги години на инвестиции в науката, ако искаме да се постигнат някакви положителни резултати", коментира още Грънчарова. "Не само, че не виждаме надежда за промяна на отношението към науката, а непрекъснато има негативно развитие", сподели тя.
"Сетихме се за науката преди две години, когато дойде ковид кризата и всички се обърнаха към учените и очакваха решение от учените. Тогава всички се сетиха, че учените съществуват, но за да се изгради един учен, са необходими години наред", отбеляза още тя.
Колегата ѝ гл. ас. Емил Димитров алармира, че в научните среди, обслужващи селското стопанство, се наблюдава отлив на кадри: "Няма млади хора. Ние загиваме. Никой не иска да дойде да работи за 840 лева. Трябва да учиш 5 - 6 години, магистратура да изкараш, после 3 години минимум – докторска дисертация да защитиш и след това да се развиваш като учен и после за тези пари кой ще дойде".
От КНСБ са категорични, че има възможност в актуализацията на бюджета да се предвидят повече пари за вдигане на заплатите, включително за учените, обслужващи селскостопанския сектор. Като лъжа определят синдикалистите твърдението на финансовия министър Асен Василев, че за мизерния бюджет на селскостопанска академия (ССА) е виновно земеделското министерство, че от там не са поискали актуализация. "Лъжа! ССА е първостепенен разпоредител с бюджетни средства и се бюджетира директно от министъра на финансите", са написали протестиращите на един от плакатите си пред парламента.
Там е и "менюто" за протеста на деня, показващо, че поскъпването на стоките в сравнение с 2021 г. вече е с 44.6%. Количка за пазаруване, пълна с обичайни за всяко домакинство храни нагледно показва драстичната разлика в цените.
Инфлацията расте, доходите не, възразяват синдикалистите на управляващите. "Спрете геноцида над аграрната наука", настояват те с друг плакат и предупреждават, че "наука с МРЗ не се прави".
Президентът на КНСБ Пламен Димитров предупреди политиците, че при липса на компенсаторни механизми, няма как в България да има социален мир.
