Ще е полезно да се изготви една тълкувателна декларация към Истанбулската конвенция, за да успокои онези, които все още имат притеснения за нейното тълкуване. Това заяви министърът на правосъдието Цецка Цачева на Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Истанбулската конвенция, организиран от председателя на парламента Цвета Караянчева.
Още: Борисов се скара на опозицията и партньорите: ГЕРБ няма да лъже Европа за дефицита
Още: Даниел Вълчев за управляващите: Не се ласкаят да се наричат сглобка, а си признават коалицията
Основна политика не само на ЕП, на ЕК, но и на Съвета на ЕС е зачитането на правата и свободите на гражданите. Правата на жените и противодействието на насилието са в основата на ценностната система на ЕС, към който ние доброволно сме се присъединили, коментира Цачева.
Тя подчерта, че различното тълкуване е причината и за различните позиции в обществото ни по повод конвенцията и разясни: "Основното послание е държавите, които са се присъединили към нея, никой да не може да бъде насилван заради половата си принадлежност. През април 2016-та година България е подписала конвенцията, изрично е написано при подписването, че стои на дневен ред ратифициране на конвенцията".
"Джендър" - понятието, което предизвика сериозен дебат, на български няма пряк превод, превежда се като пол. Използването на този термин и последиците на национално ниво трябва да бъдат ясни, за да не се стига до спекулации, че се прави нещо скрито. Трябва да е ясно, че конвенцията се основата на предпоставката, че насилието над жени не може да бъде премахнето, без да наблегне на равноправието между мъже и жени", обясни Цачева.
Още: Депутат на Доган: Пътят на България е в Еврозоната (ВИДЕО)
Още: Мартин Димитров: Увеличението на заплатите в МВР с 50% е нечувано
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Политиците почетоха жертвите на комунизма: Кирил Петков разказа за баба си (СНИМКИ)
Още: Гуцанов: Няма да има намаление на социалнитe придобивки
Тя заяви, категорично, че в меморандума е написано, че понятието "пол" в рамките на това определение категорично не е предназначено да замести термините "мъж" и "жена". Като се има предвид честото насилие над жени, основано на пола, конвенцията внедрява политики - страните да предпиемат мерки за премахване на предразсъдъците, основани на идеята за малоценност на жената.
Конвенцията не задължава държавите да признаят трансексуалните лица. Не са на лице доказателства, че намерението на авторите е да установят нов статут на термина "бежанец". Няма задължение за признаване на "трети пол". Конституцията на Република България е категорична - няма възможност за признаване на еднополови бракове, заяви министърът на правосъдието.
В дискусията се включи и омбудсманът Мая Манолова: "Имам ясна позиция и тя е за Истанбулската конвенция. Защитавах такава позиция и като депутат, припомням, че това бе до скоро и позиция на БСП. Нямам навика да си променям позициите. Убедена съм, че насилието над жени е огромен проблем за българското общество. Има 1 млн. български жени, жертви на домашно насилие. Предвид тази статистика не мога да се съглася с твърдението, че България има действащо законодателство, което да се бори с това. Това е очевидно от данните. Редица прояви над насилието не са криминализирани у нас - като преследването и психическия тормоз. В България липсват мерки и срещу домашноо насилие, в цялата страна са само общо 18 кризисните центрове, занимаващи се с проблема".
Още: Пеевски обвини ПП-ДБ в провокация заради полицаите
Още: Нинова писа двойка на кабинета
"Държавата е абдикирала от проблема. Има много мъже които пребиват жените си, а някои и ги убиват. Няма да подметем под килима отново срамовете си", отсече Манолова и заяви, че и тя призовава за разсяснителна декларация към документа.
Днес по време на дискусията бяха организирани два протеста - "за" и "против" Истанбулската конвенция.
Вижте нашите видеоорепортажи, отразяващи и двете демонстрации.
