Правителството на четворната коалиция стартира с по-високо доверие от тези на "Борисов 2" и "Борисов 3", както и от това на Пламен Орешарски, показват най-новите данни от социологическо проучване на "Алфа рисърч". Според данните премиерът Кирил Петков също започва мандата си с доминиращо одобрение от 39% срещу 21% неодобрение – ситуация, която за последен път е наблюдавана отново през 2009г. в отношението към тогавашния премиер Бойко Борисов, отбелязват от агенцията.
Два месеца след сформиране на управляващото мнозинство обаче се наблюдават и първи съществени разминавания в отношението на симпатизантите на коалиционните партии към правителството. Най-висока подкрепа за него заявяват избирателите на „Продължаваме промяната“ (66%) и са практически единствените, които нямат критики към кабинета, отчитат от "Алфа рисърч". Одобрението спада до 50 на сто сред симпатизантите на БСП, а сред тези на ИТН и „Демократична България“ е в рамките на 33% - 36%. Резултатите показват още, че най-интересуващите се от политика избиратели, информиращи се освен от телевизията, но и от радиа, печатни и онлайн медии - са още по-критични с 29% доверие и 32% недоверие към кабинета.
Народно събрание
Крехко повишаване на доверието отчитат социолозите по отношение на Народното събрание (НС). На фона на слоганите за възвръщане ролята на парламентаризма от партиите на протеста и след двата неуспешни парламента, то настоящото 47-о НС стартира с идентично одобрение като всички останали след 2009г. 18% оценяват положително дейността му срещу 29% отрицателно. Делът на мнозинството от 53% заявяват, че засега нямат конкретни впечатления.
Президент и премиер
Над половината от запитваните оценяват като положителна дейността на президента Румен Радев (51%), а недоверието към него е 23%. Тези данни показват, че държавният глава запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи подкрепа от три основни групи симпатизанти: на „Продължаваме промяната“ (78%), на БСП (91%), на ИТН (67%). Така, равнището на одобрение за държавния глава сред електоратите на управляващите партии значително надхвърля подкрепата за собственото им правителство, отчитат социолозите.
На този фон отчетливо се проявява и разликата в сравнителен план между президент и премиер - и като цялостна оценка, и като предпочитание преимуществото на Радев е осезаемо. Към този момент, макар и разногласията (по темата Македония, смените в Булгаргаз, начините за противодействие на корупцията и пр.) да са доста пестеливо изразени публично, тезите на президента Радев се ползват с три пъти по-силен отзвук (34% от анкетираните ги споделят), отколкото тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при наличие на разминаване с Радев). 26%, основно привърженици на парламентарната опозиция, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред коалиционните партньори по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на БСП (71%), на ИТН (44%), дори и на ПП (38% от тях, срещу 26% за Петков). Единствено тези на ДБ са по-близки до аргументите и действията на Петков, отколкото до тези на Радев (33% : 17%), казват още от "Алфа рисърч".
Съдебна власт
Осезаема промяна в нагласите към главния прокурор Иван Гешев се наблюдава от средата на 2020 година - периодът, в който Прокуратурата нахлу в Президенството и дните, в които започнаха антиправителствените протести и протестите с искания за оставката на главния прокурор. Тази тенденция се запазва отчетливо и до този момент.
По повод съдебната власт от "Алфа рисърч" припомнят, че именно съдебната реформа не просто е бил един от приоритетите, позволил сближаване между партньорите от управляващата коалиция, но и до голяма степен е мотивирала и подкрепата за новите партии в поредицата парламентарни избори през миналата година. Два месеца след сформирането на настоящия кабинет одобрението на българите за дейността на съдебната власт продължава да е критично ниско, а реформите в тази сфера са сред водещите очаквания на избирателите. 13% имат положително отношение към работата на съда срещу 38% отрицателни оценки. Всеки втори пълнолетен гражданин споделя неутрално мнение, дължащо се предимно на слаба информираност за работата на съдилищата.
Ако изборите бяха днес
Любимият въпрос на всички социологически агенции, разбира се, се свързва с допитванията за електоралните нагласи на избирателите към датата на изследването. Тук спрямо данните социолозите отчитат, че три месеца след последните парламентарни избори предпочитанията остават без съществена промяна, със слаба, но показателна динамика при някои от партиите.
Ето и подробностите:
- „Продължаваме промяната“ запазва първото си място с 24.4%. Дистанцията пред основния опонент ГЕРБ (18.1%) остава отчетлива, а бившите управляващи пък отбелязват ерозия от 4 пункта.
- БСП продължава да търпи спад в доверието. Двата противоположни процеса, развили се в партията през последните месеци – оспорването на лидерското място на Корнелия Нинова заради слабия изборен резултат и консолидацията зад личността й, заради завръщането на социалистите във властта, оставя партията в изходна позиция – без печалби, но и без загуби. Макар и да спечели вътрешно-партийната битка, Нинова, поне за момента, не успява да разшири общественото влияние на БСП, която е на нива малко под 10% (9.8%).
- При "Има такъв народ" ситуацията е сходна - след гръмкия провал на Слави Трифонов прези изминалото лято в опита му за сформиране на правителство, ИТН не спира да потъва и вече е с резултат от 6.6%. Ако ерозията продължи, при едни нови избори е вероятно и партията да не влезе в парламента.
- Без промяна в сравнение с последните избори остава подкрепата за „Демократична България“ - 6.4%. След като бе един от основните донори на избиратели за ПП преди три месеца, в момента коалицията сплотява най-твърдите си привърженици.
- ДПС получава традиционната си подкрепа от 7.2% от живеещите в страната избиратели.
- Три месеца парламентарно присъствие и остро конфронтационна политика на "Възраждане", специално по отношение на зелените сертификати, й позволяват да затвърди позициите си в нишата на радикалните формации, казват социолозите - към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите.
Външната политика
С оглед последните процеси, случващи се на международната сцена, социолозите са решили да измерят и отношението на българите към случващото се. Припомняйки, че България вече 18 години е член на НАТО и 15 години - на Европейския съюз и въпреки наличието на дългогодишен политически консенсус между основните политически сили за евро-атлантическата ориентация на страната, то периодически се поставя въпросът – достатъчно стабилен, лоялен и активен съюзник ли е България, или пък е „слабото звено“ в евроатлантическия съюз? Колебливите и противоречиви изказвания на българския политически елит през годините се оправдават и обосновават като правило с обществените нагласи. Това не е убегнало от погледа на социолозите, които отчитат сериозен спад в доверието към НАТО, въпреки отсъствието на непосредствени заплахи за националната сигурност и предимствата от членството в съюза. В резултат, настоящото проучване логично показва силно разделение в обществото – 40% положително отношение към НАТО, срещу 34% отрицателно. Тази поляризация е продукт на диаметрално противоположни позиции, споделяни от отделните партийни привърженици. Симпатизантите на ДБ (63%) и на ГЕРБ (62%) формират групата на хората с доминиращи позитивни нагласи към НАТО. Привържениците на ПП и ИТН гравитират около стойности малко под средното за страната (37%-39% положителни оценки), а при тези на БСП по традиция преобладават негативните мнения (38% :26%). Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на "Възраждане", 65% от които са срещу Евроатлантическия съюз.
Тези базисни нагласи рефлектират и върху разбиранията за това как трябва да действа България в сегашната кризисна ситуация около напрежението Русия – Украйна. 28 на сто са на мнение, че за да гарантира националната си сигурност страната ни трябва да засили интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО. Мнозинството, 42%, възпроизвежда двусмислените позиции, изказвани по различни поводи от висшия управленски ешелон – членство в НАТО, без по-силна интеграция. Профилът на привържениците на всяка една от тези опции, показва много ясно влиянието на съществуващото, или отсъстващо политическо лидерство. За по-силна интеграция в НАТО устойчиво се обявяват симпатизантите на ДБ (47%), а след радикалния разлом с Радев - и тези на ГЕРБ (38%). Сред симпатизантите на самата управляваща коалиция обаче е налице цялата палитра от мнения - от твърдото желание за „повече евроатлантическа интеграция“ на ДБ, през флуидната позиция на ПП и ИТН (едва по 22% и от двете партии са за силна евроатлантическа интеграция), до категоричното нежелание за интеграция сред БСП симпатизантите – едва 10% срещу 35% желаещи напускане на НАТО. В условия на дълготрайна икономическа и външно-политическа криза, когато трябва да се правят трудни избори, рискът тук е съществуващият разнобой в мненията да се превърне в тънкия лед, който да пропука коалиционните баланси, отбелязват от "Алфа рисърч".
Подобна е ситуацията и по другата особено чувствителна за българското общество тема – европейското членство на Република Северна Македония. 31% са привържениците на обявения нов, по-гъвкав подход в преговорите с нашата съседка, но 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция. По този въпрос тънките червени линии минават не само между коалиционните партньори, но и вътре сред техните симпатизанти. С изключение на ДБ, привържениците на всички партии в управляващата коалиция, вкл. и тези на ПП отдават предпочитания на досегашния подход. Това не означава, че новият подход е обречен на неуспех, но потвърждава старата максима – не е достатъчно да заявиш, важното е да убедиш. А очевидно тъкмо в убеждаването и убедителността по теми, които не са непосредствено свързани с противопоставяне на предишните управляващи, новото правителство страда от съществени дефицити, завършват анализа си от социологическата агенция.
Публикуваните данни са част от национално представително проучване, част от регулярния мониторинг на "Алфа Рисърч". Проведено е в периода 6 – 14 февруари 2022г., сред 1060 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.
