Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Тома Биков: С позията си за Народния съд БСП показва ценностна атрофия

14 февруари 2018, 13:15 часа • 2524 прочитания

Ръководството на БСП не е в състояние да води нормален политически диалог в рамките на демократичния процес. Това заяви Тома Биков от ГЕРБ в декларация от името на Парламентарната група, предаде БГНЕС.

Според Биков ръководството на БСП пропагандира тезата, че има два вида политическо насилие - лошо преди 9 септември 1944 година и добро след 9 септември 1944 година. Справедливо - извършено от тоталитарната комунистическа и държава, и несправедливо - извършено след преврата от 1923 година и след Втората световна война

„Ръководството на БСП не е в състояние да води нормален политически диалог в рамките на демократичния процес. То е готово да се оттегли от демократичния консенсус, постигнат след рухването на комунизма, според който политическото насилие трябва да бъде осъдено и да остане в историята като поука за идните поколения“, заяви той.

„На 13 февруари 2018 година ръководството на БСП разпространи позиция до премиера Бойко Борисов, в която осъжда провеждането на Луковмарш. Посочваше се, че Народният съд от 1945 година е едно необходимо и неизбежно военно правосъдие. По-късно ръководството на социалистите се разграничи от тезата, свързана с Народния съд“, обясни Тома Биков.

"Преди две седмици, докато българският парламент отдаваше почит на загиналите хиляди хора след преврата от 9 септември 1944 година, представители на БСП бойкотираха и се опитаха да саботират тяхното възпоменание и отдаването на почит с минута мълчание. Този позорен акт е симптом за липса на елементарно човешко състрадание към невинните жертви на политическия терор. Защото отдаването на почит не е акт на признание само към убитите на 1 февруари 1944 година, но и към хилядите, които загубиха живота си в месеците преди и в годините след тази дата само заради политическите си убеждения", подчерта Биков и добави: На 23 януари 2018 година БСП поиска оставката на министъра на образованието Красимир Вълчев, защото 28 години след рухването на комунистическия режим е предвидено българските ученици да изучават понятия от историята на България като терор, атентат, комунизъм, съветизация, диктатура на пролетариата, експроприация, Комунистически интернационал, безпартиен режим, "Народен съд", репресивен апарат, "трудововъзпитателни общежития" (лагери), горяни, "възродителен процес", социалистическа индустриализация, насилствено коопериране и изселване. В позиции на различни представители на БСП беше изразено възмущение от поставянето на тоталитарния комунистически режим на една плоскост с тоталитарните националсоциалистически и фашистки режими, които функционират в Европа през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век.

"Споменаваме всички тези факти, защото те са симптом за ценностна атрофия в средите на една от основните политически сили в България, като това състояние крие редица рискове за цялото българско общество. Изпаднало в тежка криза на националната, идеологическата и цивилизационната си идентичност, ръководството на БСП не е в състояние да води нормален политически диалог в рамките демократичния процес. Отчитаме, че днес ръководството на БСП е готово да се оттегли от демократичния консенсус, постигнат след рухването на комунизма, според когото политическото насилие трябва да бъде осъдено и да остане в историята като поука за идните поколения. Днес ръководството на БСП е в ситуация, в която пропагандира тезата, че има два вида политическо насилие – лошо, преди 9 септември 1944 година, и добро, след 9 септември 1944 година, справедливо – извършено от тоталитарната комунистическа държава, и несправедливо – извършено след преврата от 1923 година и по време на Втората световна война. Този двоен стандарт и изявите на БСП по тази тема от последните месеци ни дават основание да считаме, че в самата партия тече дебат за това дали политическото насилие би могло да бъде използвано като инструмент за постигането на определени политически цели", каза още Тома Биков от трибуната на Народното събрание.

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес