Съгласно новия Закон за предучилищното и училищното образование, който влезе в сила от 1 август, трябваше да се промени учебния план и програма при подготовката на бъдещите учители в педагогическите факултети в нашите университети. Искам да ви кажа, че водих неистова война с тези университети, където имат факултети и подготвят учители, да си променят учебните планове и програми, които са от 1997 година. Това коментира пред „Фокус” председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева по темата за проблемите в областта на висшето образование в България.
„Тяхното нахалство стигна до там, че ме викаха при президента на КНСБ Пламен Димитров да ме заплашват заради това защо искам промяна на учебните планове и програми за бъдещите учители. Представяте ли си колко консерватизъм и колко некоректност и непочтеност е това, защото на нас тези учители, които ги подготвят по старите учебни планове, не са ни нужни в средното образование. Нужен ни е другият учител, който ще се подготви за утрешното образование”, подчерта Такева. Според нея той трябва да се подготви така, че да владее чужди езици да борави с дигиталните и информационни технологии.
„Освен това трябва да бъде подготвен по гражданско образование, както и да работи в мултикултурна среда и по съвременните методи, така че да може да общува с днешните деца. Тоест да изучава и повече психология и то възрастова. Но верни на статуквото във висшето училище, много трудно човек, излизайки от висшето училище, може да бъде годен за системата на средното образование”, каза още Янка Такева.
От 1990 година до днес никой не посмя да направи промяна във висшите учебни заведения по обясними причини, допълни Такева.
„Реформи единствено, и то неудачни, се правеха в средното образование и затова имаме изключително много дефицити. Висшето училище никой не го попита защо не променят учебните планове и програми, защо не въвеждат нови специалности, нужни на пазара на труда, защо имаме професори, които пътуват непрекъснато от един университет в друг, за да може вторият, третият или петият да бъде легитимен и да отговаря на изискванията за това колко хабилитирани преподаватели преподават в тях”, коментира Такева. Според него никой не се опитал да измери качеството на учебно-практическата дейност на студентите.
„Всички тези неща са един добър оазис висшите училища под флага на своята си автономност да запазват учебните си планове и програми такива, каквито са от 1995-1997 година”, допълни Такева и уточни, че студентите са като учениците. „Когато има завършващи випуски, които са по 63 000 или 86 000, тогава безспорно се наблюдава увеличаване на студентите. Но когато има един випуск, който е завършил с 53 000, студентите няма да достигнат за брой висши учебни заведения в България”, допълни тя. Според нея това е така, защото от тези 53 000, около 18 000 заминават и захранват най-авторитетните университети в Европа и света, което означава, че българската образователна система до 12 клас е изключително добра.
