Само три са начините, по който предоставен достъп до обществена информация се изпраща до заявителя. Централната избирателна комисия обаче ползва четвърти, нерегламентиран механизъм.
Справка в сайта ѝ сочи наличие на разрешения за предоставяне на пълен или частичен достъп, съответно за отказ от 2014 година насам.
Actualno.com направи справката след решение на ЦИК, касаещо въпроси на телевизията на Слави Трифонов. Става въпрос за питания от водещ на предаването "Студио Хъ" относно местните избори и по-конкретно - за повторно въвеждане на резултати от протоколи.
През първите две години от направената справка обаче са вписани само въпросите на заявителя и съответното решение относно достъпа, не и съдържанието на информацията по същество. От 2016 година досега на сайта на ЦИК се публикуват в пълнота решенията, както и информацията до заявителя по същество. Дали това обаче не е нарушение на Закона за достъп до обществена информация?
В чл. 34, ал. 1, т. 3 (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) изрично и изчерпателно са посочени механизмите, по които заявителят получава исканата информация. Тя може да му се връчи срещу подпис, тоест лично. Втори вариант - изпраща се по пощата с обратна разписка. Трети вариант - изпраща се по електронен път, когато заявителят е поискал информацията да му бъде предоставена по електронен път и е посочил адрес на електронна поща. Четвърти вариант – да се публикува в пълнота отговора на сайта на съответната институция, от която е поискан, не съществува. А ЦИК прави точно това.
Както е добре известно, медиите не само в България, а и по света, работят в конкурентна среда. Всяка се стреми към интересната новина, за да я отрази първи с цел да спечели по-голяма аудитория. Всеки журналист (респ. медия) подготвя теми, съобразно преценката му за обществен интерес. Разработва материали, които счита, че са важни за неговите читатели, слушатели или зрители. И пак да подчертаем – стремейки се да поднесе разработката си първи.
Всички, които работят със Закона за достъп до обществена информация, знаят, че тя се предоставя 14 дни след поискването ѝ, не по-рано (има и приятни изключения, разбира се). Доста институции си правят оглушки и не спазват този срок. Ако пък бъде препратена до друга, тогава тече още един 14-дневен срок. Нерядко става така, че една и съща информация се съхранява в повече от една служба. Тогава те си прехвърлят отговорността взаимно. Така се губи в изчакване понякога месец, а и повече. Да не говорим за увъртания – когато предоставят частична информация или изискват уточнения от заявителя.
Но да приемем най-лекия път – тогава заявителят, ако той е журналист, каквато е най-честата практика, получава информацията 14 дни след като я е поискал. Само дотук вече имаме две седмици отсрочено публикуване (респ. излъчване) на информацията.
Но когато тя е публикувана на сайта на институцията, от която я е поискал, всеки конкурент може да я ползва, макар и недобросъвестно. И това вече е, меко казано нечестно, спрямо заявителя. Освен, че не е съобразено със закона.
Да приемем, че съответният журналист работи в печатна медия - тогава битката в състезанието първи да информира своите читатели е тотално загубена в света на стотици интернет медии. Разработката му ще излезе едва на следващия ден, а тя може да е разпространена мълниеносно още предишния. Дори запитващият журналист да е от електронна медия, публикуваната информация в сайт, до който всички имат достъп, може да бъде използвана некоректно в същия момент от конкурентите му.
Следва вече и въпросът - може ли ЦИК да претърпи санкция за тази практика, ако е незаконна в крайна сметка и каква?
