Казусът с Кирил Петков и гражданството му е добър дебат да бъде повдигнат въпроса дали е смислено да има ограничение в гражданството, когато избираме депутати, министри, премиер, президент и други висши длъжности. В това е убеден правозащитникът адвокат Михаил Екимджиев, който подробно излага своята позиция пред Lex.bg.
Екимджиев припомня, че Великото народно събрание (ВНС) не е обяснило ясно защо влага в Конституцията ни това ограничение. Според него, по времето на ВНС все още разбиранията ни са архаични и никой не може да си представи, че всъщност светът се отваря и ще се отвори толкова много – както и че ще сме членове на ЕС и НАТО, което е довело до забраната. Затова и Екимджиев прави много голяма разлика – едно е да си поданик, едно е да си гражданин. И обръща внимание, че смисълът, който идва от първото, често се прилага в държави, които имат различен строй на управление (Китай) или са перманентно в заплаха от война (Израел). Но при наличието на организация като ЕС, такива догми се размиват все повече.
Каква промяна носи това – адвокат Екимджиев посочва, че към 2010 г. по данни, публикувани в § 78 – § 93 на Решение от 27.04.2010 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Tanase v. Moldova, сред държавите членки на Съвета на Европа (СЕ) само България, Азербайджан, Молдова и Литва забраняват народните представители да бъдат с двойно гражданство. СЕ включва много повече държави от ЕС. В него членуват страните от Стара Европа, бившите социалистически държави, Турция, Албания и бившите кавказки съветски републики. Азербайджан е пример за държава, която е в опасност от война, в Молдова също постоянно има междуетническо напрежение, а в Латвия – голямо руско етническо малцинство.
Защо обаче България се държи като тях? „Без реален повод за страх от военен или етнически конфликт, ние със замах забраняваме двойно гражданство не само на депутатите, но и на министрите, на президента и вицепрезидента”, посочва Екимджиев. И добавя, че кандидатите за президент и вицепрезидент трябва да са хем родени в България, хем да са живели тук в последните 5 години, след като вече десетилетия емиграцията е далеч по-изразен феномен от имиграцията, когато говорим за България.
Екимджиев смята и, че Конституционният съд в практиката си не анализира смисъла да има забрана за друго гражданство, освен българското, а следва буквата на закона т.е. не мисли какъв е духът му и защо. Но все пак, когато става въпрос за забраната да си чужд гражданин, ако ще ставаш кмет или общински съветник, която бива ревизирана щом България влезе в ЕС, Конституционният съд стига до заключение, че ако се откажеш от чуждо гражданство, не е проблем да заемеш съответния пост.
Или с други думи – по-лоялен ли ще е на държавата човек с двойно гражданство, отколкото човек само с българско? И винаги ли – изглежда време за дебат!
