2021 г. се очертава по-скоро нулева за новите еврофондове от периода 2021 г. - 2027 г. Едва към края на годината може да се очаква да има одобрени оперативни програми и евентуални първи траншове по тях. Подготовката обаче не закъснява само в България, а в цяла Европа, като регламентите за разпределяне и харчене на парите бяха публикувани преди месец. България закъсня и с Националния план за възстановяване и устойчивост, но и по него се чака авансово плащане в рамките на годината, пише СЕГА.
Това става ясно от отговори на екипа на служебния вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов за етапа, на който се намира подготовката на новия програмен период. До момента България е изпратила към Европейската комисия четири варианта на Споразумението за партньорство през новия програмен период и на самите програми. Последните версии на документите са изпратени през април и май, като в момента по тях се получават коментари от Европейската комисия.
Работата е напреднала, като по програмите предстоят предимно редакционни дейности, обясниха от екипа на Пеканов. "Очакваме финализирането на преговорите и официалното изпращане на програмните документи за одобрение от ЕК да се осъществи в периода септември - октомври тази година. Това ще означава, че няма да има пречки програмите да стартират до края на годината, съответно да се получат и първите плащания по тях", коментираха пред изданието от екипа на Пеканов.
Два са основните спорни моменти по Споразумението за партньорство:
Кои региони ще могат да бъдат подпомогнати в прехода към зелена икономика от Фонда за справедлив преход и какво да бъде финансирането за Югозападния район, който заради икономическата сила на столицата София вече не се води слабо развит регион, обясниха от екипа на Пеканов. Три въглищни района - Стара Загора, Кюстендил и Перник, се признават за допустими за финансиране от Фонда за справедлив преход, но България настоява да получи достъп до финансиране за още 8 области, които ще пострадат от зелената сделка като много енергоемки - Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище. "За момента ЕК не е съгласна да включим и тези области, ние сме обосновали обратната теза и разговорите продължават", коментира Пеканов на проведено миналата седмица обществено обсъждане на Споразумение за партньорство.
Вторият висящ въпрос остава финансирането на Югозападния регион. "Според разчетите на ЕК включването на София, която е с висок БВП, в Югозападния регион, повдига целия регион и той вече покрива критериите за преходен, а не за слабо развит. Това обуславя желанието на ЕК към него да се насочат по-малко средства. В същото време много от останалите места в региона имат доста нисък БВП. Ако изключим София, това би било третият най-беден регион в ЕС след Северозападния и Северния централен регион", коментира Пеканов.
