След като синдикати и работодатели насметоха всички политици и поискаха от тях да работят и след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов сам си направи среща в парламента с недоволните, на която обяви, че не бил виновен, от "Ред, законност и справедливост" поискаха Закон за синдикатите.
След 25 години отлагане на приемането на закон за синдикатите се надяваме ГЕРБ да приеме законопроекта на РЗС и в 43-то Народно събрание да се сложи ред в синдикалната дейност, смята Яне Янев, лидер на РЗС и известен с това, че влизайки в 41-вото Народно събрание бързо-бързо смени тона спрямо Борисов, за когото иначе правеше сензационни разкрития.
Лидерите на синдикатите носят еднаква вина с всички правителства на прехода за отложените реформи и за тежкото състояние на бизнеса, което води до цялостна стагнация на българската икономика. Те се превърнаха в брокери, чиято простичка цел е да изтъргуват недоволството на народа срещу лични облаги за синдикалните лидери и върхушката около тях. Състоянието на българските профсъюзи може да се определи като тежка синдикална криза. В продължение на дълги години те успешно играеха ролята на свирка, през която се изпускаше парата на постоянно губещия скорост локомотив на българската икономика. Всъщност синдикалните лидери се превърнаха в портиери към властта, които се стремят единствено да задоволяват крупни корпоративни интереси, посочват от РЗС.
И на днешната среща с лидера на парламентарната опозиция Бойко Борисов синдикатите и част от декоративните работодателски организации показаха словоблудство, нищо конкретно не предложиха и така пак потвърдиха, че са казионни, продължават с тежките обвинения Яне Янев и партията му. Синдикатите наследиха определена организационна структура и правна рамка още от времето на тоталитарната държава и тяхната политика винаги е била съглашателска и посткомунистическа и това още веднъж ни дава основание да имаме категорична позиция, че трябва да има нова прелегетимация на синдикатите у нас, добавят от РЗС.
Същевременно банковите сметки на профсъюзите продължават да трупат огромни суми, а държавата им предоставя безвъзмездно сгради и имущество, с каквито не могат да се похвалят повечето от министерствата и изпълнителните агенции. Резонният въпрос е откъде са тези пари и как се отчитат, при условие, че доходите на синдикатите се набират от членски внос и дарения, а финансовата им дейност не подлежи на контрол. Повече от всякога след 25-годишно отлагане е необходим закон за българските синдикални и браншови организации, смятат от РЗС.
