Очакваното мигновено разпускане на 43-тото Народно събрание е на път да не се случи. Това твърди в. "Сега" в своя публикация.
Източници на изданието са обяснили, че Румен Радев дипломатично е получил съвети от партии да не прекратява веднага след встъпването си в длъжност пълномощията на парламента. В публичните си изявления основните политически сили също показват, че не желаят разпускане веднага.
Причината е във факта, че разтурването на парламента и насрочването на новите избори трябва да стане с един акт от президента. Според конституцията избори се провеждат не по-късно от 2 месеца след прекратяването на мандата на депутатите, т.е. срокът ще стартира с решението на Радев. Партиите засега обаче не желаят чак толкова скорошен вот, макар да го твърдят.
В края на 2016 г. лидерът на БСП Корнелия Нинова пожела 26 март, ГЕРБ не изключва и 2 април. Радев встъпва на 22 януари, а и двете дати означават да забави своя акт. Ако той разпусне веднага парламента, избори ще има най-късно на 19 март, неделя - но този ден не е споменаван от никого.
Именно датата може да послужи и като аргумент за забавянето. Практиката досега е водещите партии да я определят след консултации помежду си. Ако не сторят това до 22 януари, Радев може да ги привика за разговори и темата да се точи дълго време.
Мандатът на настоящия парламент зависи и от това дали големите партии ще решат да въведат мажоритарен елемент. Ако го сторят, каквито заявки има, НС ще трябва да работи и през февруари. Зимната им ваканция свършва на 6 януари и е трудно за три седмици да променят Изборния кодекс. Освен това 6 февруари е срокът, по който трябва да вземат решение по националното допитване. Радев преди няколко седмици пожела "да се отрази изразеното от референдума желание", но "след внимателно обмисляне". След всичко това изборите може да се изтласкат късно през пролетта.