Румен Радев и опозицията срещу Атанасова и Белазелков

Десислава Атанасова и Борислав Белазелков ще положат клетва като членове на Конституционния съд точно седмица след като бяха избрани от Народното събрание с гласовете на депутатите от т.нар. конституционно мнозинство, предаде БГНЕС.

Още: Георги Лозанов: Въпросът за спозарумението с Украйна беше поставен, за да затрудни преговорите за правителство

Още: "Опит за подмяна на базисните ценности на ДПС": Хората на Ахмед Доган ще обжалват решенията от конференцията на Пеевски (ВИДЕО)

Още: Всеки прави каквото си иска: Изборът на Десислава Атанасова за конституционен съдия според доц. Киселова

Още: Пеевски: Вече няма почетен председател на ДПС

Още: Илхан Кючюк: Пеевски посяга на партията ДПС и на гражданското общество

Церемонията

Церемонията по полагане на клетвата им е насрочена за този петък в 11 часа. От съда информират, че Атанасова и Белазелков ще се закълнат в присъствието на председателя на Народното събрание, президента и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Отсъствието на някои от официалните гости не може да попречи на встъпването на двамата, тъй като според Закона за Конституционния съд, новите конституционни съдии полагат клетва пред състава на съда.

За да може Десислава Атанасова да положи клетва в петък, парламентът вече гласува оставката й като народен представител.

Радев и опозицията срещу Атанасова и Белазелков

На 23 януари държавният глава сезира КС за избора на нови съдии и призова те да не полагат клетва. В мотивите си Румен Радев посочи, че принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост са били нарушени и не могат да бъдат заместени от формалните обсъждания и процедури, целящи легитимирането на предварителна договорка между управляващите политически сили.

На 24 януари депутатите от „Възраждане“, ИТН и БСП внесоха обща жалба до КС срещу избора на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков за конституционни съдии от квотата на парламента. В мотивите си те оспорват както избора, така и записания в решенията на Народното събрание срок от 9 години, за който биват избрани съдиите. Според вносителите мандатът противоречи на решение на КС, съгласно което новоизбраните съдии трябва да довършват вече започналия преди две години мандат.

Още: Ваня Григорова: Всичко в държавния бюджет е кодирано

Още: Кога ще се разглежда проектобюджетът на страната след Нова година?

История и правомощия

Конституционният съд е създаден след приемането на Конституцията от VII ВНС на 12 юли 1991 г. Законът за КС е приет на 16 август 1991 г., а на 3 октомври същата година е определен съставът на съда. Първите две решения на КС са взети до края на 1991 г.

Подобно на другите европейски конституционни съдилища и българският Конституционен съд е независим орган. Той е призован като тях да обезпечи върховенството на Конституцията спрямо законите, другите актове на парламента и спрямо указите на президента на Републиката.

Неговите решения са окончателни и задължителни за всички, включително за съдилищата. Всички са обвързани от тълкуването на Конституцията, дадено от КС. Контролът обхваща не само издадените след Конституцията закони, но и тези, издадени преди нея – т.нар. “заварено право”. Той обаче не може да упражнява контрол по отношение решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, нито по отношение на подзаконовите нормативни актове, дори те да противоречат на Конституцията.

Основните функции на КС са: да дава задължителни тълкувания на Конституцията; да се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента; да се произнася по конституционосъобразноста на политически партии и сдружения; да се произнася за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им.

КС е и единственият орган, който може да решава спорове за компетенция, възникнали на най-висше управленско ниво.

Състав

Конституционният съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Така определените съдии избират помежду си председател на съда с тригодишен мандат. Той може да бъде преизбиран. За членове на Конституционния съд се избират, респ. назначават български граждани, които нямат друго гражданство и отговарят на условията по чл. 147, ал. З от Конституцията – да са юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.

Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение.

Председатели на съда са били: Атанас Манов, Живко Сталев, Христо Данов, Неделчо Беронов, Румен Янков; Евгени Танчев, Димитър Токушев, Борис Велчев и Павлина Панова.

Настоящият състав на съда включва: Филип Димитров, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Таня Райковска, Атанас Семов, Красимир Влахов, Надежда Джелепова, Павлина Панова (председател), Янаки Стоилов, Соня Янкулова. Към тях ще се присъединят Десислава Атанасова и Борислав Белазелков.

Още: 14 Адвокатски колегии искат НС да отмени решенията си за Атанасова и Белазелков