Няколко категорични червени линии начерта българският президент Румен Радев по време на конференцията "Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония" – линии, касаещи членството на Северна Македония в ЕС.
Предстои дилема – как да направим така, че да почнат най-бързо , като в същото време поставим ясна бариера пред войнстващия македонизъм, защитим нашата история, култура и идентичност и защитим правата на българите в Северна Македония, подчерта българският президент. Възможно по-бърза интеграция на Северна Македония е стратегическа цел и на България, каза обаче Радев, но подчерта, че не може да направи компромис с правата на македонските българи. За него това е бариера за прекратяване на дебългаризацията. Не мога да приема мултиперспективният подход към историята ни, няма как да се съглася с кражбата на история, добави Радев.
Смяна на учебници по история, по география, за да се сложи край на езика на омразата към българите, настоя президентът. Той поиска разкриване на архивите на тайните служби в Македония (Югославия), за да са ясни историите на пречупените заради българското си самосъзнание хора. Не може Северна Македония да направи компромис за скъсване със своето тоталитарно минало, подчерта той.
Войната в Украйна се използва от европейските институции за незабавно интегриране на Северна Македония дори с цената на тежки компромиси от българска страна. Интеграция така, както я разбира Брюксел.
Според Радев, този въпрос засяга устойчивостта и бъдещето на ЕС, дори да не се осъзнава от евроинституциите и партньорите на България. Какви са механизмите, с които ЕС ще гарантира устойчивостта си, не само българските национални интереси? Пътна карта ли ще има или едностранни декларации, без правнообвързваща сила, попита Радев. Той поиска гаранции за прием на Копенхагенските критерии за членство в ЕС – най-важно за човешките права и липса на дискриминация. Според Радев, има неразбиране от европейските партньори на България за проблема и много силен натиск върху България, а не върху Северна Македония, както трябва да бъде. Това обаче се променяло, благодарение на българските усилия и пакета "1+5" (протокол с обвързващи ангажименти македонските българи да бъдат записани наравно с останалите народности в Конституцията на Република Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина, да спре преследването на хората, които се самоопределят като българи в Република Северна Македония).
Искам да видя календарен график не само за икономиката, но и за историята, за образованието, подчерта българският президент, препращайки към Договора от Преспа между Гърция и Северна Македония. ОЩЕ: Византийският номер за Македония
Президентът се оплака и, че в България липсва единен център, който да координира усилията за укрепване на българската позиция.
"Има нещо, от което крачка назад не може да се прави – правата на българите в Република Северна Македония", каза от своя страна вицепрезидентът Илияна Йотова.
По думите й през последните години сме пропиляли много възможности. „Българската политика и позиция можеше да бъде много по-активна на всяко ниво", заяви тя.
Според Йотова е недопустимо, толкова години след промените, да няма български културен институт в Македония. "Какво не ни достига? Може би, защото културата ни не е основна цел", попита тя.
Йотова настоя, че може би с т.нар. нежна дипломация, ще успеем там, където досега не сме.
ОЩЕ: Наивността на София спрямо Република Северна Македония може да предизвика трагедия
