Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане да се обявят за противоконституционни приетите текстове в Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, касаещи създаването на фигура, която да разследва главния прокурор или негов заместник.
Още: Политолог: Българинът трайно се отчуждава от властта
Още: Съпругата на Асад подала молба за развод, не иска да стои в Русия
Това се случва само ден, след като в Държавен вестник беше обнародван закона.
В своето искане президентът развива аргументите за противоконституционност на спорните разпоредби, които бяха изтъкнати от него и на 10 февруари т.г., в мотивите за ветото на Закона за допълнение на НПК. Припомняме, че ветото му беше отхвърлено от управляващите миналата седмица.
"С въвеждането на фигурата на особен прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник и с предаването на подсъдността по тези дела изцяло към Специализирания наказателен съд се засягат основни конституционни ценности като независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт, равенството на гражданите пред закона и забраната на извънредните съдилища", се уточнява в съобщението от прессекретариата на президента.
Още: Наталия Киселова: Има два варианта за правителство - около ГЕРБ и анти-ГЕРБ
Още: Асен Василев ще ръководи бюджетната комисия в парламента, правната е за ГЕРБ
Мотиви
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Кабинетът отпусна на полярниците 3.7 млн. лв., ще могат да се приберат от Антарктида
Още: В последното си заседание преди празниците кабинетът раздаде милиони
Според мотивите, с които Радев сезира КС, новите текстове в закона излагат главния прокурор, а от- там - и цялата прокурорска институция, на риск от оказване на неправомерно влияние.
"Като предвижда особен прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник и като предвижда, че неговите действия не подлежат на ръководство и контрол за законност, които се осъществяват в рамките на самата прокурорска служба, законодателят премахва важни гаранции за обективност, всестранност и пълнота на разследването", пише още в тях.
"Особеният прокурор обаче, ако е наистина прокурор, трябва да бъде безпристрастен в преценката си и да събира и тези доказателства, които оневиняват конкретното длъжностно лице. В тази хипотеза обаче той рискува да остане без работа, защото длъжността му е да разследва престъпления на конкретни длъжностни лица. Не е случайно, че подобно институционално решение не се открива никъде другаде в държавите членки на Европейския съюз", аргументира се държавният глава.
Още: Срив в доверието на парламента, Киселова с по-висок рейтинг от Борисов
Още: След като АЛДЕ го изгониха: Пеевски изплю киселото грозде и каза, че сам напуска
Какво предвиждат текстовете
Припомняме, че според приетите текстове трябва да се създаде фигура на нов прокурор, който да има правомощия да разследва не само главния, но и заместниците му. ГЕРБ се отказаха от първоначалното си предложение кандидати за поста да номинират само шестима членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). С последните предложения правото да номинират е дадено на поне шестима членове на целия ВСС, т.е. това могат да правят и членовете на съдийската колегия. Магистрат, който желае да заеме тази длъжност, ще може и сам да внесе документи и да се самономинира.
Той ще се избира от пленума на ВСС и това ще става с поне 15 гласа "за" от общо 25 членове на съвета. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не е получил поне 15 гласа, изборът ще продължава с балотаж между двамата кандидати с най-много гласове.
