Президентът Румен Радев наложи вето на някои от промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Мащабните промени в административното правосъдие бяха окончателно приети от парламента в последната седмица преди лятната ваканция. Основните проблеми са два - многократното увеличение на съдебните такси при касационно производство и това, че обжалването на ОВОС остава само на една инстанция.
Оспорените от държавния глава разпоредби са 16. Според Радев с тях уредбата се отдалечава от основни конституционни начала и деформира традиционни принципи и постижения на административното право.
"Ще се намали интензитетът на защитата на правата на гражданите и юридическите лица относно актове, издавани от позицията на власт и изискващи подчинение. Тези разпоредби ще се отразят неблагоприятно на ролята на административното правосъдие да бъде защитник на обикновения човек срещу незаконосъобразните действия и произвола на администрацията", аргументира се президентът.
Той не е съгласен с разпоредбите за новите правила за подсъдност, закритите съдебни заседания, драстично увеличените такси в касационното производство и премахването на касационната инстанция в редица специални закони.
Президентът подчертава, че съдържанието на правото на защита многократно е тълкувано от Европейския съд за правата на човека, който приема, че държавата не трябва да поставя правни и практически пречки пред неговото упражняване. "Като създават неясна родова подсъдност, увеличават разходите за правосъдие с приетата местна подсъдност, предвиждат необосновано драстично увеличаване на таксите в касационното производство и премахват касационната инстанция в специални закони, оспорените разпоредби на Закона за изменение и допълнение на АПК поставят именно такива пречки", допълва Радев.
Според него тези текстове ще намалят способността на административното правосъдие да бъде сред основните фактори, които гарантират баланса и контрола между властите в държавното управление и върховенството на закона. Така е застрашен правовият и демократичен характер на съвременната държава.
