„България не трябва да се лишава от европейска помощ заради възможността тези средства да бъдат усвоени по неправомерен начин. Така че ние трябва да участваме в постигането на целите и да се възползваме от възможностите на Европейския възстановителен план."
Това заяви евродепутатът Радан Кънев на организирана от него онлайн видеоконференция на тема „Животът след пандемията – връщане към нормалното или ново начало”. Основната тема на разговора беше тази за възстановяването и трансформацията на европейската икономика след COVID-19 кризата.
Европейският възстановителен план възлиза на 750 млрд. евро, като 500 млрд. безвъзмездни средства и 250 млрд. заеми ще бъдат вкарани в европейската икономика с цел тези средства да стимулират икономическия растеж след кризата. Размерът на спасителната икономическа програма е с 50% повече от първоначалната идея на лидерите на Франция и Германия.
С този пакет ЕС ще се опита възстановяването да бъде на друга степен, тъй като ЕК е амбициозна. Затова възстановяването вместо да бъде връщане към старото, ще трябва да включва подобряване на икономическото състояние на държавите спрямо изискванията на Зелената сделка за околната среда и по-широката дигитализация.” – посочи бившият вицепремиер Ивайло Калфин.
Според него обаче, за да бъдат постигнати тези цели е нужна конкретно представена програма по страни, а не само финансова помощ.
Тиери Бретон, комисарят за вътрешния пазар, пък определи решението раздаването на това голямо количество пари с цел подпомагане на икономиката като исторически момент, но той посочи, че впоследствие отговорността за събирането на тези пари също ще бъде изключително голяма.
Във връзка с разходването на тези средства Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите и експерт по климатичните политики, посочва, че целта на бизнеса трябва да бъдат инвестициите, а не усвояването, тъй като инвестицията води до разрастване, а усвояването на свиване на бизнеса.
„В следващите 6 месеца ще се реши съдбата на 2-3 поколения напред.”, посочи Попов, тъй като тези средства дават възможност за трансформация на българската икономика, а подобна възможност според него едва ли ще се отдаде на България отново през следващите години.
Връщане към нормалното без ново начало означава връщане към негативните аспекти отпреди 1 година. Преди всичко тази криза ясно очерта нуждата от агресивна индустриална модернизация в Европа, възстановяване на търговската независимост на европейския континент. Кризата показа нуждата от технологично настигане от ЕС на неговите конкуренти, посочи евродепутатът Радан Кънев.
„Отношението спрямо Китай ще се променя, то вече се променя и ЕС обмисля как да предприеме тази крачка. Както ЕС, така и САЩ ще се опитат да се освободят от тази зависимост, която сами изградиха, от страна на производството и диверсификация.”, посочи от своя страна Даниел Митов, бивш министър на външните работи, цитиран от Дебати.
Според него обаче тази криза също е показала готовността на хората временно да ограничават собствените си права и свободи в името на важна обща цел, като това би дало възможност на правителства с тоталитарна насоченост в конкретни ситуации да отнемат правата и никога повече да не ги върнат.
Митов прави прогноза и за това, че термокамерите, които се използват като начин за установяване на потенциално болни от коронавирус лица, могат да станат част от нашето ежедневие, подобно на металодетекторите. Според него след приключване на тази криза може също да се увеличат нивата на бедност и престъпност.
Където говорим за възстановителен пакет, трябва да говорим и за Зелена сделка. Това посочи на видеоконференцията Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите и експерт по климатични политики, като според него в плана за възстановяване на икономиката трябва задължително да бъде включена и успешната индустрия.
Пример за постигане на успех във връзка с плана за въглеродна неутралност той даде с Великобритания, където по негови думи „през последните 66 дни въглищна централа там не е запалена”, като тази положителна промяна не е предизвикала увеличаване на цените за електроенергия.
„В един регион като Марица изток, можем да видим всички условия за развитието на нисковъглеродна индустрия.”, коментира Попов топлоелектрическата централа, която според Зелената сделка трябва да преустанови работа до 2050 г.
