Името Северна Македония крие много „подводни камъни“. Това каза в Благоевград президентът на България в периода 2002 – 2012 г. Георги Първанов по повод договора между Македония и Гърция за преименуването на Македония в Северна Македония, предаде „Фокус“.
Първанов припомни, че по-рано ПП АБВ е реагирала много рязко и на предложението съседната ни страна да носи името „Илинденска Македония“. „Не знам колко души по българските върхове са прочели този договор, но аз мисля, че той трябва да се прочете много добре от българската дипломация и българските политици. В коментарите към него – и на Заев и на Ципрас, които аз много уважавам като политици, бранещи своя интерес, става ясно, че Скопие се отказва от идеята за античното минало на тази държава", каза още той.
По думите му това е описано с много детайли и подробности, които са описани, за разлика от нашия договор, който повтаря декларацията на Костов и Георгиевски от края на миналия век. Президентът Първанов подчерта, че в гръко-македонския договор нещата са описани много детайлно.
„Да, няма да има летище „Александър Македонски". Да, няма да ги има другите исторически символи, но тогава идва логичното – нищо по-естествено от това в търсенето на утвърждаването на своята идентичност, младата Северномакедонска държава да акцентира неистово в Илинденските корени“, подчерта президентът Първанов. Той добави, че няма човек, който да не е запознат с историята, който да не може да направи разлика между Илинден 1903 година и Илинден 1944 година, когато е антифашисткото събрание на Македония.
„Това събрание от 1944 година взема решението за присъединяването на Република Македония като съставна и федеративна част на Югославия. Къде са идеите на илинденци от 1903 година и къде е това решение? Разликата е огромна“, заяви президентът Първанов. Той добави, че много се е надявал и продължава все още да се надява, че Заев ще изтръгне антибългарското жило на македонизма. „Дори и това да се случи, то това би било наистина нещо значимо на този етап. И ако миналата година това не изглеждаше невъзможно, то сега го поставям под леко съмнение.
За това и нашето предложение бе тази междудисциплинарна комисия, която беше създадена по силата на българо-македонския договор да напише някаква основа, някаква обща позиция, която да се използва от нашите държавници, политици и хора, които ще изнасят речи по отношение на Илинден и българо-македонските контакти“, добави президентът Първанов. По думите му това е било предложено с ясното създание, че едва ли ще се случи. „Но то е крайно необходимо, предвид опасението, че казаното от премиера Заев и председателят на парламента Джафери, сега ще се повтори. Ако не буквално, то в аналогичен вид. И стои въпросът как ние българите отбелязваме Илинденско-Преображенското въстание?“, коментира президентът Първанов.
Той припомни, че 100-годишнината от въстанието е била едно уникално събитие. „Аз помня как при мен дойдоха академиците от БАН, предложиха го и го направихме национално честване. До тогава отделно Петрова нива, отделно Предел не чак толкова, колкото на Попови ливади. Имаше национално честване преди 15 години в София и на Предел и на Петрова нива – местата на българската съпротива, на революционното движение, а сега какво правим? Можем да ходим, да присъстваме взаимно на подобни тържества, защото миналата година беше присъствие, а не участие. Ако ти не участваш със своя позиция и политика, ако присъстваш, ти дефакто признаваш и капитулираш пред един тези, които са неприемливи“, заяви президентът Първанов. По повод идеята на членството на Македония в НАТО и Европейският съюз, той заяви, че твърдо я подкрепя, но попита: „Защо ние да плащаме сметката“.
