Народното събрание прие за втори път на първо четено промените в Конституцията.
През октомври внесеният от 166 депутати от ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС проект не успя да събере 180 гласа и така тръгна по т.нар. "бавна" писта и се наложи да се разгледа за втори път на първо четене. В този вариант текстовете трябва да бъдат подкрепени три пъти от 160 депутати, за да се считат за приети.
Днес промените бяха подкрепени от 164 народни представители. 66 депутати от "Възраждане", БСП, "Има такъв народ" гласуваха "против".
Какво предвиждат промените?
Предложенията за промени в конституцията са свързани основно със съдебната власт. Едно от големите предложения е свързано с начина, по който е структуриран и по който работи Висшият съдебен съвет (ВСС). Предлага се той да се раздели на две - на съдийски съвет с участието на повече съдии, избирани от колегите си, и на прокурорски с по-голямо парламентарно представителство. Още: "Проблемите ще останат": Експерт не очаква промените в Конституцията да завършат добре (ВИДЕО)
Поправките предвиждат възможност "тримата големи" в съдебната власт - главният прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, да имат право на два мандата по 5 години вместо на един от 7.
Основата на конституционните изменения е реформа във Висшия съдебен съвет (ВСС). Идеята за главния прокурор е той да се избира само веднъж за петгодишен мандат. Още: Обяснено: Ето кои са основните идеи за промени в Конституцията
Друга част от промените касаят статута на служебното правителство, като се предлага президентът да посочи един измежду трима души за кандидат за премиер - председателя на парламента, гуверньора на БНБ и председателя на Върховния касационен съд (ВКС), и по предложение на този кандидат за служебен министър-председател да се сформира служебно правителство.
С измененията се предлага още промяна на националния празник от 3 март на 24 май, но по време на дебатите стана ясно, че идеята оттеглена. Така или иначе в последните месеци стана ясно, че за тази промяна няма мнозинство, което означава, че при следващо четене на измененията в Конституцията, това няма да мине.
Дебатът
Дебатите в парламента започнаха с доклад на депутата от ГЕРБ Радомир Чолаков, който бе начело на комисията за промените в основния закон. Той зяви, че през последните два месеца са проведени редица срещи с водещи юристи и специалисти, с различни организации, за да чуят становищата им. Чолаков подчерта, че много от тях са предложили редакции на проекта.
Той даде заявка, че ГЕРБ са склонни на промени между четенията. Чолаков коментира, че самият той бил готов на всякакви компромиси в името на това да се приемат работещи промени. Той направи и неочаквана аналогия, напомняйки, че последните промени в Конституцията (2015 г.) били приети отново във времето на коледния пост. Чолаков определи резултатът от тях като катастрофален. Още: Последни критики към конституционните промени преди да влязат пак в зала
Депутатът от БСП Кристиан Вигенин разкритикува проекта на управляващите и заяви, че единствената смислена идея била парламентът да работи и по време на служебно правителство. Иначе той заяви, че управляващите се готвят така да орежат правомощията на главния прокурор, че изобщо да обезсмислят съществуването на тази фигура. Още: Славов е против възможността със закон да се дават правомощия и функции на главния прокурор
Бившият вътрешен министър в кабинета "Петков", а към момента депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България" Бойко Рашков също не спести критиките. Той заяви, че парламентът ще улесни "политическото въздействие" върху прокуратурата, защото политическата квота в бъдещия прокурорски съвет е ще е по-многобройна от професионалната, която се избира от магистратурата.
"Ако проектът остане в това състояние, няма да го подкрепя", каза Рашков.
"Възраждане" пък разкритикуваха вносителите заради предложението за промяна на националния празник от 3 март на 24 май. От партията заявиха, че това само внасяло разделение сред българите.
От "Има такъв народ" обявиха, че няма да подкрепят проекта за промени в Конституцията, като Ивайло Вълчев от партията на Слави Трифонов коментира, че действията на вносителите са основно пиар ходове, а те не са допуснали никакво обсъждане по ключови предложения. Той разкритикува текстовете за служебното правителство.
Радев да внесе проекта си
Лидерът на БСП Корнелия Нинова от своя страна призова президентът Румен Радев да представи своя проект за промени в Конституцията между първо и второ четене и обяви, че ако го хареса - БСП ще го подкрепи.
По думите ѝ във вторник от левицата организират дебат със съвременни конституционалисти и призова управляващите да дойдат, "за да ви влезе нещо в главите".
Според соцлидера вносителите на проекта за Коснтитуция не проявяват никакво уважение към нито един професор, а юристите към нито един свой преподавател, "защото това, което се случва днес, е фалшив дебат за фейк (от английски - фалшива, бел. ред.) Конституция", заяви Нинова.
"Три часа ще отделим, а може би и повече, за фейк дебат за фейк Конституция, защото коментираме текстове, които са мъртвородени и които на второ четене изобщо няма да бъдат гласувани", категорична бе тя.
Според депутата от ПП-ДБ и бивш министър на правосъдието Надежда Йорданов предложените промени в Конституцията целят в България да има повече свобода, повече справедливост, повече сигурност. Още: Велислав Величков: Вносителите на промените в Конституцията осъзнават, че някои от текстовете са противоречиви
"Днес отново поставяме на дебат предложения за изменения на Българската конституция, които ще очертаят бъдещето развитие на страната ни, и това не е преувеличено", заяви Йорданова.
"В центъра на целия този дебат, на усилията, които поставяме, е укрепването на независимостта на съда, защото именно наличието на независим съд в една демократична държава е гаранцията за справедливост, сигурност и свобода", допълни тя.
Как ще се постигне това?
"На първо място, като разделим съществуващия кадрови орган на съдебната система. Отделим Висш съдебен съвет, който да се занимава с кадровите въпроси само на съдиите, и той да бъде структуриран по начин, по който съдии, избирани от съдии, да имат мнозинство. Да бъде намалена обществената квота, избирана от парламента във Висшия съдебен съвет, така че да се гарантира в кадровия орган, който взема кадровите решения за назначаване, повишаване, преместване, освобождаване на съдии, да няма непропорционално политическо внимание", обясни Йорданова.
Тя уточни, че се предвижда парламентът да не може да избира действащи съдии, прокурори и следователи тогава, когато формира съответно конституционен орган. Още: Борисов прекъсна интервю на Христо Иванов, похвали го за конституционната реформа
"Много добре чухме критиките върху част от разпоредбите, които предложихме и ще направим усилия изборът на парламента в съответно както съдийския съвет, така и в прокурорския, да бъдат независими, да не са действащи политици и да бъдат партийно неутрални", категорична беше тя.
Относно промените в прокуратурата Йорданова заяви следното: "Това е един от проблемите, които решават този законопроект, който беше особено видим в последните няколко години, а именно един свръховластен главен прокурор, силно централизирана прокуратура и прокуратура, която се меси в много сфери на обществения живот".
Йорданова смята, че реформите в съдебната власт ще намалят влиянието на обвинител номер едно.
