Уважаеми г-н Карадайъ,
Обръщам се публично към Вас, защото забелязвам нарастваща агресия и манипулативност в серия Ваши изказвания, както и изказвания на други лидери на ДПС. Цитирам малка част от тях, общо са над двадесет.
Г-н Карадайъ, 28 юни, Хасково: "Има една група в България, която понякога, къде на шега и на майтап, наричам организирана престъпна група в българската политика в последните 30 години. Тя воюва с нас от самото начало, но публично и яростно от 1997 г. и най-вече след 1999 г." ...Нали разбирате, говоря за Прокопиев и кръга Капитал...“
Г-н Карадайъ, при откриването на 46-тото Народно събрание: "Разклащането на българския суверенитет е да чакаш указания от чужди посолства, олигарси, медиен монополист, като Прокопиев с корупционните им намерения. Партията на олигархията и на медийните монополисти не бива да има такъв назидателен тон, а призивът е за диалог и конструктивизъм"
Г-н Йордан Цонев, 22 юли, пред Народното събрание: "Най-емблематичният пример за дълбоката държава е Иво Прокопиев..."
Смятам, че бъркате.
"Капитал" и "Дневник", медиите, на които съм основател още от 1993 година, не воюват с никого. Това са журналистически организации.
Нека припомня на Вас, а и на цялото общество, някои от ключовите им разследвания.
- Серия разследвания за дейността на КТБ през периода 2009 - 2015 година - за недопустимата концентрация на държавни средства в банката, за срастването на медийна, политическа, съдебна и финансова власт, за недопустимото финансиране на свързани лица и рисковете за вложителите, за вторичното разграбване на активите на банката;
- Серия разследвания за непрофесионалното управление на Българската банка за развитие през периода 2016-2021, концентрацията на нейния банков портфейл главно в политически обвързани компании без устойчив бизнес, които нямат достъп до друго финансиране и за рисковете за парите на данъкоплатците в ББР;
- Разследванията за "Автомагистрали" през 2020 за недопустимото заобикаляне на Закона за обществените поръчки и раздаване на огромни аванси без насрещни гаранции, в противоречие с обичайните търговски практики;
- Разследвания за финансовата "псевдо-крипто" пирамида "ONE COIN", които станаха световна новина и бяха продължени от международни колеги от всички водещи световни медии, включително са най-популярния подкаст на BBC изобщо;
- Разследванията за използването на "Новичок” на българска територия през 2018 и 2019 г., които бяха продължени от редица световни медии, а журналисти от Ню Йорк Таймс получиха "Пулицър" през 2020 г.
Спирам дотук, но списъкът може да продължи дълго. Исках да илюстрирам, че във всички тези случаи журналистите от “Капитал” и “Дневник” са защитили добросъвестно и навреме обществения интерес, предупреждавайки за огромни злоупотреби с обществени средства. Целият екип на медиите през годините професионално и смело се е противопоставял на модела на "дълбоката държава" (или по-правилно на "завладяната държава"), поемайки огромни рискове за себе си. За съжаление, и при КТБ, и при ББР и другите казуси, нямаше адекватна реакция от страна на властите и регулаторите, което доведе до огромни щети за вложителите и данъкоплатците. И по-лошо, разруши доверието в законността, правилата и в средата за правене бизнес.
Никъде в тези журналистически материали няма да откриете и най-малък намек за етническа омраза или дори дума, насочена срещу членовете и симпатизантите на ДПС. Напротив, те както и всички останали български граждани, са тежко пострадали от модела на "завладяната държава", който убива потенциала за развитие на България и принуждава младите семейства да търсят поминък в чужбина. През годините, вече почти 30, “Капитал” и “Дневник” са доказали многократно, че последователно работят за интегрирането в обществото на всички малцинствени групи, включително и етническите.
Нормално беше за всички тези усилия и поети рискове да получим и политическа подкрепа, включително и от представителите на политическа партия ДПС, с която "на книга" споделяме сходни либерални ценности. За партията, която е българския член на АЛДЕ (Алианса на либералите и демократите за Европа), защитата на свободното слово би трябвало да е първостепенен приоритет. Вместо това, получихме нескончаема институционална репресия и натиск, която продължи над десет години, защото в модела на "завладяната държава" няма място за независими медии.
Разграждането на този модел, освен с промяна на закони и правила, трябва да стане с последователност и връщане на елементарната порядъчност във всички участници в обществения живот. В нормалната държава не става като в тоталитарната. "Черното" не става "бяло", дори и ако се повтори и 1000 пъти от парламентарната трибуна.
