Това беше кулминацията на „Има такъв народ“, надявам се тези хора да се отрезвят. Това каза в интервю за БГНЕС литературният историк, общественик и политик проф. Михаил Неделчев.
Бурните политически процеси от последните няколко дни, завършили с отказа на останалите т. нар. протестни формации да подкрепят проектокабинета на първата политическа сила, проф. Неделчев коментира така: „Става това, което аз предвиждах още от самото начало на протестите. Казвах още тогава, че това е лош промискуитет (Промискуитет се нарича практиката на безразборен избор. Най-често терминът се употребява за сексуалните контакти и означава безразборно избиране на интимни партньори – бел. ред.). Уж се обединиха в някакво общо название „партии на протеста“, а част от тях дори на са истински партии. Единствената такава е „Демократична България“, другите са случайно събрани хора. Освен това идеологията, която изповядват, ако има такава въобще, е съвсем различна, полярна“.
„Либералите се пазят от безпринципните съглашения и коалиции, защото смятат, че всичко това ги „заразява“ с чужда идеология. Големите партии като ГЕРБ не се притесняват от такова нещо, те смятат сами по себе си за толкова могъщи и цялостни. По същия начин и левите партии не се страхуват от такова заразяване. Още по-опасно е, когато става дума са формации, които се опитват да действат като партии, но не са се изградили като партийни структури“, посочи още проф. Неделчев.
„Като човек, правил партия – Радикалдемократическата партия, която беше разцепена и разгромена, мога да кажа, че това е трудна работа и много мъчителна. Има два основни принципа да се правят партии. Единият е да викаш: „Насам народе“, а другият е предварително да си разузнал, да си намерил своите хора, които да стоят в основата на местната структура. Когато правиш партия, трябва да познаваш страшно много хора, да имаш памет за хора. Те трябва да те разпознават като свой човек, да си в непрекъснат диалог с тях. Това е трудна и продължителна работа, която формацията на Слави Трифонов въобще не извърши. Те нямат кадри и не знаят как да ги намерят“, коментира още той.
Според проф. Неделчев огромната част от българите изпитват от омраза към партиите, затова са склонни да дават подкрепата си за т. нар. антисистемни играчи. „Аз също мразих БКП, но без партии няма как да се прави парламентарна демокрация. Другото е заплаха от популизъм и диктатура“, категоричен е общественикът.
„Този крах, който се случва, по някакъв начин го предрекох и дори влязох в противоречие с мои приятели от демократичната общност. Те казаха, че най-важната задача е да се махне Бойко Борисов. Добре, ще махаме Бойко Борисов, но въпросът е какво ще стане след това. Трябва да се мисли какво с кого правиш“, допълни за той за тоталното неразбирателство между политическите формации за реализиране на първия мандат.
Проф. Неделчев посочи, че е изпитвал силни притеснения за генезиса на протеста още от самото му начало, както и за разнородния и противоречив състав на участниците в него. Поведението на партията на Слави Трифонов пък определи като „социална дебилност“. Българският народ е склонен да вярва, че всички са маскари, посочи той и припомни, че именно това беше и едно от непрекъснатите послания, излъчвани дълги години от воденото от Трифонов телевизионно предаване.
„Не може по такъв начин да се рискуват съдбините на България, съдбините на Отечеството“, каза още той. „Непрекъснато говорят за суверена, това е пълна идиотщина. Тъй нареченият суверен не е единен субект, това са безброй хора с различни манталитети, нагласи, от различни социални слоеве“, смята проф. Неделчев за честата реторика, използва от ръководството на ИТН.
Според него първото правителство, предложено от формацията е, било по-качествено от второто, но причина за общественото недоволство срещу него е станала фигурата на кандидат-премиера Николай Василев. Последните имена на министрите пък проф. Неделчев коментира така: „Хора, които са си измислили биографии. Как е възможно да смяташ, че като те предложат за министър, няма да излязат всички тези факти – фактите на фалшивите дипломи, фактите на фалшивите специализации, фактите на фалшивите дисертации. Да твърдиш, че си шеф на някаква страшно важна международна корпорация, продавайки шнорхели и плажни такъми – всичко това ще стане ясно след 2-3 дни. Тези хора са симулакрум – имитация на действителност“.
