През 2015 г. управляващите и държавната администрация, която работи по управление на европейските фондове, ще са изправени пред предизвикателството да усвоят най-много европейски средства от влизането на страната ни в ЕС на 01 януари 2007 г.
Средно по 258 млн. евро на месец или общо близо 3,1 млрд. евро са парите, които България трябва да усвои през тази година или ще ги загуби окончателно. Това показва справката, която БГНЕС е получила след запитване до кабинета на вицепремиера по управление на европейските фондове Томислав Дончев.
Загуби от европейските фондове България претърпя и в края на 2014 година. Пълните данни по отделните оперативни програми обаче не са предоставени, с мотив, че точна информация ще има едва след последващ анализ от ЕК на подадените от България сертификати. Това се очаква да стане най-рано през април. За момента от правителството все пак потвърдиха, че за 2014 г. загубите само по две от програмите възлизат на над 150 млн.лв. Над 40 млн. по ОП "Околна среда", а останалите по Програмата за развитие на селските райони.
2015 година е последната, в която страната ни може да усвоява пари от стария програмен период – 2007-2013 г., съгласно правилото n+2/n+3. От справката на кабинета става ясно, че през следващите 12 месеца България трябва да усвои 1/3 от всички евросредства, които страната ни е имала право да получи през изминалите осем години. Към края на 2014 г. нивото на получените от европейския бюджет средства е достигнало - 67,28%.
БГНЕС публикува данните за процентното изпълнение на европейските програми, както и за оставащата сума, която трябва България да усвои от еврофондовете до края на 2015 г.:
ОП "Транспорт" - 72% изпълнение към края на 2014 г., остават за усвояване 610 млн.евро до края на 2015 г.
ОП "Околна среда" - 39,4% изпълнение към края на 2014 г., остават за усвояване 721 млн.евро до края на 2015 г.
ОП "Регионално развитие" - 58% изпълнение към края на 2014 г., остават за усвояване 521 млн.евро до края на 2015 г.
ОП "Конкурентноспособност" - 81% изпълнение към края на 2014 г., остават за усвояване 283 млн.евро до края на 2015 г.
ОП "Техническа помощ" - 66% изпълнение към края на 2014 г., остават за усвояване 13,9 млн.евро до края на 2015 г.
ОП "Развитие на човешките ресурси" - 83% изпълнение към края на 2014 г., остават за усвояване 296 млн.евро до края на 2015 г.
ОП "Административен капацитет" - 73% изпълнение към края на 2014 г., остават за усвояване 44,1 млн.евро до края на 2015 г.
Програма за развитие на селските райони - 73 % изпълнение към края на 2014 г., остават за усвояване 578 млн.евро до края на 2015 г.
Ниският процент на изпълнение при двете оперативни програми "Околна среда" и "Регионално развитие" се дължи на временното преустановяване на плащанията по тях от страна на Европейската комисия. Срещу финансова корекция в размер на 152 млн.лв., които България прие Брюксел да й наложи, плащанията по ОПОС бяха възстановени преди два месеца. До края на януари се очаква плащанията и по частично спряната ОПРР също да бъдат възобновени. Това става възможно, след като правителството прие налагането на глоба в размер на 133 млн. лв. Други 120 млн. лв. България ще загуби безвъзвратно и по Програмата за развитие на селските райони. Там обаче рискът от загуба е за близо 500 млн. лв. Толкова е размерът на финансовата корекция, която европейските одитори са наложили на България с предварителен доклад, който правителството и българските експерти тепърва ще обжалват. Около 2/3 от наложените финансови корекции са заради неправомерно проведени обществени поръчки, което е довело до злоупотреба с пари на европейския данъкоплатец, смятат от одиторите.
Темповете на усвояемост през изминалите години и краткият срок до края на програмния период поставят под сериозен риск завършването на част от проектите. Съществува вероятност част от тях да не успеят да бъдат завършени с пари от ЕС, а със средства от бюджета или от заеми. Най-много пари България има да получава по три от оперативните програми - "Околна среда", "Регионално развитие" и "Транспорт", както и по Програмата за развитие на селските райони. Именно по тези програми са и най-големите забавяния при изпълнение на проектите. Преди три седмици България и още няколко страни-членки на ЕС поискаха от Европейската комисия удължаване на стария програмен период с още една година или с поне още шест месеца - до средата на 2016 г. Като аргумент за искането си страните-членки посочиха забавяне на процедурите, например заради съдебни спорове, както и форсмажорни обстоятелства вследствие на неблагоприятни климатични процеси като наводнения. Към момента обаче европейските лидери не приемат аргументите и отказват да удължат програмния период. Все пак съществува вероятност да се стигне и до известен компромис. Ако това се случи, страната ни ще може да представи списък със забавени проекти и причините за това. Решението ще се взима след индивидуална преценка за всеки един от проектите, но не и за целите оперативни програми.
По ОП "Околна среда" до края на 2015 г. трябва да бъдат изградени общо 58 пречиствателни станции. Почти няма проект, по който да няма забавяне в изпълнението. Под риск е изпълнението и на изграждането на депа за отпадъци в Самоков, Разлог и община Бани, Русенско. Заводът за боклук на София, макар и с известно закъснение, ще може да бъде открит в навечерието на местните избори тази есен. Екологичното министерство със сигурност ще трябва да увещава европейските експерти, за да бъде удължен срока на изпълнение на част от проектите. Според изказванията на ресорния министър Ивелина Василева, правителството е готово да представи анализ пред ЕК на случаите, в които има забавяне заради обжалвания на тръжни процедури или заради бедствията, които страната претърпя през миналата година. Крайното решение обаче ще зависи от Брюксел, като вероятността част от проектите да бъдат платени с пари от бюджета или от заеми е голяма.
По ОП "Транспорт" управляващите отчитат сериозно забавяне на темповете на строителство на пътни участъци и на ж.п. линии. До края на 2015 г. трябва да са готови магистрала "Марица", ЛОТ 4 на магистрала "Струма", пътен възел "Белокопитово" на магистрала "Хемус", Западната част на Околовръстното шосе. Сериозно забавяне има и в изграждането на ж.п. участъка около Симеоновград по линията Пловдив-Свиленград. Ако при изграждането на пътищата забавянето идва от бавната работа на изпълнителите и от археологични проучвания, то при ж.п. трасето от и за Турция забавянето е заради отчуждителни процедури. Въпреки, че през 2014 г. по ОП "Транспорт" България не загуби европейски средства, опасенията на транспортния министър Ивайло Московски са свързани с кратките срокове, които остават за финализиране на проектите.
Проблем с отчуждителните процедури поставят под сериозен риск и изграждането на Северната скоростна тангента. След протести на собствениците на земята около северната част на софийското Околовръстно шосе, правителството взе решение за преговори и намирането на взаимооизгодна цена за отчуждаване на имотите, през които ще преминава трасето. Проектът, който струва 120 млн.евро, предвижда строителството на 16 километра скоростен път. Уверенията на регионалния министър Лиляна Павлова са, че пътните строители, които са избрани за строежа на Северната скоростна тангента, ще се справят, въпреки кратките срокове. След размразяване на средствата за "градско развитие" и "туризъм" на ОПРР ще трябва спешно да се завършат проекти за интегриран градски транспорт, градско благоустройство и туристически атракции.
По-малко от 12 месеца преди края на първия програмен период, в който България получава средства от европейските фондове, вече е ясно, че страната ни ще е в дъното на класацията по нива на усвояемост. Почти сигурно е, че зад нас ще е единствено Румъния. Има вероятност България да се пребори все пак да не е и предпоследна. Това ще стане, ако страната ни успее да изпревари и Италия, която от "старите" държави-членки на ЕС, традиционно не успява да усвоява пълния обем от европейската солидарност.
