С 15 гласа „за“, 7 „въздържал се“ и без против правната парламентарна комисия гласува на първо четене Закона за мерките за извънредно положение. Предстои нормативът да бъде гласуван в зала.
По рано БСП отказаха да го подкрепят. Няма да подкрепим Закона за мерките за извънредното положение - не може да питаме хората дали предпочитат да се заразят или да гладуват, каза зам.-председателят на ПГ на "БСП за България" Крум Зарков."Кризата ще я платят работещите. Предлага се нов чл. 173 а, с който хората , които са задължително пуснати да не работят, ще загубят платените си отпуски. Предлага се друг чл. 218 а, който практически въвежда нова минимална работна заплата - на 75 % от сегашната. Тези хора са поставени под форсмажорни обстоятелства. С право изискваме от тях дисциплина, с право въвеждаме рестриктивни мерки, но нямаме право да искаме от тях да платят всичко това. В същото време от Закона липсват мерки, които вече бяха обещани медийно от представителите на правителството, като 60 %, които държавата ще възстановява от заплатите на служителите", каза още Зарков.
От ГЕРБ защитиха проекта. Приемайки Закон за мерките за извънредното положение трябва да защитим живота и здравето на гражданите и да минимизираме негативните последици. Това каза зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Ципов по време на дебата .
"Гласувахме миналия петък извънредно положение, свързано с разпространението на изключително заразна болест, последиците от която са абсолютно неясни поне към настоящия момент. Учени работят по въпроса, за да постигнат определени резултати. Очакванията са да има лекарства и ваксини. Днес ние обсъждаме един пакет от мерки, предвидени в този закон. Тук не бих се съгласил с министъра на правосъдието, че това е извънреден закон. Става дума за закон, който урежда обществените отношения в момент на кризисна ситуация", заяви още Ципов.
"Ние трябва да си дадем ясната сметка, че носим много сериозна отговорност. Тя трябва да бъде насочена в няколко посоки. Приемайки такъв тип законодателство, ние наистина трябва да се постараем на първо място да защитим живота и здравето на гражданите, на второ място да създадем такива условия, че да минимизираме негативните последици, защото държавата ще продължи да съществува. Да, има необходимост от изменение и допълнение на това, което е внесено", обясни още Ципов.
"За нас е важно да направим текста такъв, че той да може да се прилага правилно и той да не предизвиква въпроси. Да, ще обсъдим всички предложения, предоставени от народните представители, включително и от изпълнителната власт. Стана ясно, че продължават да работят експертите от изпълнителната власт. Да, трябва да бързаме, но не и за сметка на качеството. Разбира се, че трябва да бързаме в частта да се предприемат много спешни мерки за налагане на карантина, на изолация, за да не се стига до разпространението на тази зараза, каза още Ципов.
Представители на работодателите възразиха срещу някои текстове. Независимо от извънредната ситуация, законовите текстове, касаещи една и съща група обществени отношения, да бъдат внимателно прецизирани, за да не се постигне ефект, различен от целения, апелираха те. Като пример дадоха идеята да се спре налагането на запори на банкови сметки на физически лица, на запори върху трудовите възнаграждения и пенсии, както и извършване на описи на движими и недвижими вещи, собственост на физически лица. БСК например поиска в становище същите мерки да важат и за юридически лица т.е. за компании.
Бизнесът изрази несъгласие да се плащат обезщетения и възнаграждения така, както е направено законовото предложение: а) при преустановяване на работата със заповед на държавен орган, "работникът или служителят има право на 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната", като това се плаща от работодателя и б) ако работодателят сам спре работа, да плаща една брутна трудова заплата. Вместо това пердлагат по точка А държавата да поеме половината от тези разходи, а по точка Б - 60% от платените заплати.
Припомняме, че Законът урежда извънредните мерки на територията на България за предпазване, ограничаване и преодоляване последиците от разпространението на заразата с коронавирус за времето от 13 март 2020 г. до прекратяването на извънредното положение.
Със законопроекта се въвеждат 9 противоепидемични мерки. Сред тях са забраната на посещения на увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафенета, сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях-. На ресторантите и заведенията за бързо обслужване се разрешават доставки на адрес при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания. Неупоменатите дейности продължават да функционират по досегашния ред при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания.
Забраняват се учебните занятия и всички извънкласни мероприятия, забраняват се посещенията на децата в детските ясли и детските градини, както и всякакви групови форми на дейност и работа с деца и ученици извън системата на предучилищното и училищното образование, които се организират и провеждат от физически и юридически лица, независимо от правно-организационната им форма.
Сред предложените мерки са и българските граждани, планиращи пътувания извън страната, задължително да сключват медицински застраховки.
Вижте още:
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 17 март
Главният прокурор смята, че Законопроектът за извънредното положение е прекалено демократичен
