След близо 5-часов напрегнат дебат депутатите от парламентарната Комисия по правни въпроси отхвърлиха ветото на президента Румен Радев и отново гласуваха промените в Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Текстовете бяха подкрепени с 12 гласа от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС, а 7 депутати от "БСП за България" гласуваха "против".
Приетите в края на юли разпоредби се превърнаха в спорни, а държавният глава изрази несъгласие с 16 от тях, отнасящи се до правилата за подсъдността, въвеждането на възможност за провеждане на закрити съдебни заседания, увеличените такси в касационното производство и премахването на касационната инстанция в редица специални закони.
Участие в дебата взе проф. Емилия Друмева, секретар по правните въпроси на президента.
„Още в началото на мотивите на ветото на президента, а те са добре известни, защото отдавна са публични, се подчертава значимостта и смисъла на прекия съдебен контрол на актовете на изпълнителната власт. Прекият съдебен контрол концентрира в себе си основните черти на принципа на разделение на властите, принципа власт да възпира власт, но и принципа на взаимодействие на властите. В този смисъл контролът се явява коректив, баланс и носеща конструкция сред гаранциите за правовата държава. Контролът е за законосъобразност“, подчерта проф. Друмева.
На заседанието присъстваха още председателят на ВАС Георги Чолаков, представители на Асоциацията на административните съдии, както и много представители на различни граждански организации.
„С тези поправки в АПК вие ограничавате правото на гражданите, на техните организации, на формите и на бизнеса до правосъдие“, обърна се Петко Цветков от Коалиция „За да остане природа в България“ към депутатите. Според него една от най-големите пречки е увеличението на таксите за завеждане на дела, които той определи като „финансов ценз“.
Това изказване провокира председателя на комисията Данаил Кирилов и той предложи преди всяко изказване представителите на различни организации да дават информация за тяхното финансово състояние и дали имат възможността да заплащат завишените такси. Предложението предизвика негативна реакция, а Кирилов бе обвинен, че злоупотребява с положението си на председател на комисията, а той от своя страна преотстъпи своите правомощия временно на колегата си Християн Митев.
„Тези промени са едни от най-тежките. Те са тегоба и удар върху гражданите и тяхното право на защита. Липсата на защита и оставянето на административния произвол да се вихри рефлектира върху справедливото разпределение на богатството“, смята Александър Кашъмов от фондация „Програма Достъп до информация“, откъдето също се обявяват най-вече срещу завишаването на таксите.
Срещу промените и в подкрепа на президентското вето се обявиха от опозицията.
Народният представител Явор Божанков от „БСП за България“ се обърна към управляващите с думите: „Защо те проявяват самоубийствено политическо поведение? Защо упорстват толкова? Какво се опитват да казват на хората? Преди две години същото управляващо мнозинство ни каза, че трябва да на една инстанция да се гледат делата за ОВОС и големите инфраструктурни проекти. Тогава опозицията възрази. Ние изразихме опасение, че изключението ще се превърне в принцип. Две години по късно управляващите се появяват пред нас с една торба изключения – едноинстанционни производства, закрити заседания, драстично увеличение на таксите. Това е модел, който стъпка по стъпка ни води към авторитарен модел на управление“.
Той обяви, че ако промените преминат гласуването в пленарна зала и влязат в сила, от левицата ще сезират Конституционния съд.
От своя страна управляващите защитиха предложенията си. Народният представител от ГЕРБ и председател на правната комисия Данаил Кирилов припомни, че текстовете на проекта за изготвени с активното участие на представители на академичната общност.
„Държавните такси, първо, са намалени съществени спрямо първоначалния проект. Тогава ние приехме реакциите на гражданите и опозицията“, припомни той и подчерта, че предвидените в законопроекта такси са приемливи. Според него „щеше да е по-честно“ президентът да събере всички становища на гражданските организации по промените в АПК и след приемането им да сезира за тях Конституционния съд, а междувременно те да влязат в сила.
