Част от кметовете в България вече са избрани, за останалата част предстои това да стане окончателно тази неделя. Съставът на общинските съвети вече е ясен навсякъде, за тях няма балотажи.
Знаем ли обаче правомощията на тези два органа на местната власт, докъде се простират те и спрямо държавната власт?
Твърде често при кметовете идват хора с оплаквания за междусъседски неразбории и очакват кметът да ги разреши. Или търсят помощ за проблеми от компетенцията на съда.
Неразбиране има и за пътищата. Средностатистическият българин знае, че има разлика между държавни и общински пътища, но обикновено недоумява къде свършва единият и започва другият. Често има внесени питания даже от съветници към кмет от рода защо даден участък не е ремонтиран или защо не е овладяно свлачище, а пътят е републикански. В такъв случай кметът казва: „Въпросът не е към мен, а към Агенция „Пътна инфраструктура, тя е стопанин на този участък“. Репликата към него обичайно е: „Ти си длъжен да отговориш, щом си кмет“ и се започва неразрешим спор.
Но знаете ли, че всъщност тротоарите по републикански участъци, преминаващи през град или село, са ангажимент на кметовете? Понякога даже те изпълняват и зимното им поддържане. Това става с изричното тяхно съгласие и с договор между общината и АПИ.
С реките също е много объркано. Кметът отговаря за почистването на дървета и храсти в урбанизираната територия на реката, тоест тази част, която преминава през града или селото. Задача на областния управител (тоест, държавата) обаче е изземването на наноси по цялото й протежение, а извън урбанизираните територии той отговаря за почистването на дървета и храсти.
При горите объркването е най-жестоко, защото те са няколко вида: частни, кооперативни, държавни и общински. Нерядко кметове са подлагани на яростни критики, че не почистват години наред болни дървета от дадени горски площи, а заразата продължава да се разнася. Оказва се, че това не е общинска територия и нито той, нито общинският съвет имат власт да се разпореждат там.
Накратко казано кметът има следните задачи: представлява общината пред физически и юридически лица, както и пред съда; ръководи цялата изпълнителна дейност на общината; предлага и отговаря за структурата на общинската администрация; назначава заместник-кметове, отговарящи за най-важните ресори в общината, кметски наместници в населени места с под 350 жители, началници и служители в общинската администрация; организира изпълнението на общинския бюджет и осъществява контрол за законосъобразното му разходване; възлага изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината; отговаря за опазването на обществения ред; възлага обществените поръчки и т.н.
Кметът обаче не може да управлява без общинския съвет да е приел съответните решения, които той е внесъл и иска да реализира. Получил е доверието на своите съграждани, за да изпълни своята предизборна програма, но му е жизнено важна подкрепата на общинския съвет за това. Ако няма мнозинство, задача на кмета е да го осигури. В противен случай има риск предизборните му намерения да си останат само намерения.
Всички решения на общинския съвет подлежат на обжалване пред областния управител и съответния административен съд. Кметът има право да оспорва решенията на общинския съвет и да ги връща обратно за ново разглеждане.
Част от заповедите на кмета като например тези за опазването на обществения ред, подлежат на обжалване от службите на МВР пред областния управител, но заповедите на областния, съгласувани с министъра на вътрешните работи, не се обжалват.
Между кмета и областния управител има доста допирни точки и нерядко единият се оправдава с другия за несвършена работа.
Общинският съвет упражнява контрол върху всички общински търговски дружества, в това число и общинските болници. Той изпълнява ролята на управителен съвет на съответните дружества, в които общината има 100% участие.
В крайна сметка, за да работи добре една община, наистина е нужно администрацията и общинският съвет да гледат в една посока. Това е идеалният вариант и в много малко общини се получава. Там и резултатите са видими с невъоръжено око. А е изключително трудно постижимо, защото твърде често тясно партийните интереси надделяват над общия интерес.
