В Преговорната рамка за Република Северна Македония трябва да залегнат гаранции, че Договорът от 2017 ще започне да се изпълнява както по отношение на отразяването на общата история в учебниците, така и с оглед на отказа от старите претенции към България от югославско време. Както никой не може да оспорва правото на част от днешните граждани на РС Македония да се самоопределят като македонци, така не е приемливо да се оспорва и самоопределението на техните предци като българи. Една власт, която се страхува от историческата памет на своите граждани и се стреми да я подменя, не е достигнала необходимата демократична зрялост за започване на преговори за членство в ЕС.
Това заяви в интервю за агенция БГНЕС посланикът на България във Великобритания Негово превъзходителство Марин Райков, министър-председател и външен министър през 2013 година.
Ето и пълният текст на интервюто с посланик Марин Райков.
БГНЕС: Г-н Райков, като бивш служебен премиер и външен министър бих искал да Ви попитам как виждате приоритетите на българската външна политика през 2022 г.?
Марин Райков: Приоритетите на една външна политика отразяват начина, по който обективните интереси на нацията се пречупват в програмата на изпълнителната власт. През последните 15 години в условията на своето членство в ЕС и от 2004-та като натовска държава България изгради една ясна външно-политическа идентичност. Тя е даденост, с която всички се съобразяват. Същевременно темите, пред които се изправяме днес ние и цялото наше евро-атлантическо пространство, са немалко. Към очевидните геополитически предизвикателства се добавят и икономическите последствия от Ковид-кризата, които имат потенциал да ускорят промените в съотношението на силите в глобалната икономика. Инфлационните рискове, ръстът на цените на енергоносителите, демографската криза са само част от общата картина. България ще трябва да се впише най-активно в предстоящите европейски отговори. Те от своя страна са свързани и с основните теми на френското председателство, с което започва 2022 година: утвърждаване на европейския суверенитет, охраната на европейските граници, реформа на Шенгенското пространство, към което България ще се присъедини, защото е покрила всички критерии, изграждане на „Европа на отбраната“, важен елемент от която ще бъде България и нейният военно-промишлен комплекс, въвеждане на нов модел на икономически ръст и постигане на въглеродна неутралност на европейската икономика с хоризонт 2050, защита на върховенството на правото и не на последно място – лансирането по френско настояване на съвместна работа в сферата на историята на европейците, защото историята е ключова за идентичността на нациите, които са част от нашето европейско политическо пространство.
За България тези цели са част от едно общо споделено виждане за бъдещето на Европа, което изключва това, което някои наричат „Европа на две скорости“. В този контекст са и усилията ни за присъединяване към еврозоната, активната ни позиция в рамките на дебатите по Зелената сделка и усилията ни да защитим интересите си, цялостното ни участие в Общата външна политика и политика за сигурност. Не бих пропуснал и защитата на българските общности зад граница като незаобиколим елемент от външно-политическата ни стратегия.
БГНЕС: Смятате ли, че предизвикателствата пред сигурността в прилежащите и съседни на ЕС региони ще поставят българската външна политика пред дилеми, за които обществото ни не е напълно готово?
Марин Райков: Регионалните въпроси винаги са били в центъра на външно-политическите ни интереси, особено тези, които са свързани с проблеми на сигурността в непосредственото обкръжение на ЕС и НАТО. В нашата част от света някои се стремят да наложат силово своята представа за бъдещето на европейската архитектура за сигурност и това е повод за много сериозен, но и хладнокръвен размисъл сред натовските държави. Деескалацията няма разумна алтернатива. Ние, българите, имаме съзнанието, че носим солидарно отговорност за адекватността на всеки отговор на предизвикателствата пред сигурността – в района на Черно море, на Балканите като цяло и, разбира се, в по-широк план.
БГНЕС: Точно в този момент на несигурност фокусът на диалога ни с ключов партньор като Обединеното кралство остава под знака на Брекзит. Какво е българското виждане?
Марин Райков: Очаквам на европейско ниво да продължат усилията за регулиране на някои икономически последствия от Брекзит и въобще на отношенията ни с Обединеното кралство. Ние оставаме съюзници и споделяме много близки виждания за повечето регионални проблеми пред сигурността. Нееднократно е подчертавано, че британците напуснаха ЕС, но не и Европа и остават един от стълбовете на нашата архитектура на сигурност. По-актуално от всякога стои въпросът за изграждане на едно максимално задълбочено сътрудничество на България с Обединеното кралство не само в сферата на сигурността, но също и на търговията, енергетиката, инвестициите и, разбира се, с оглед проблемите на голямата българска общност във Великобритания и на хилядите британци живущи или учещи в България. Изминалата година не донесе желаната динамика в политическия ни диалог поради изместването на фокуса на вниманието върху преговорите вследствие на Брекзит, поради Ковид кризата и не на последно място поради трите кръга парламентарни избори в България. Но имам надежда, че през 2022 г. ще можем да се съсредоточим върху една наистина конкретна стратегическа визия за българо-британските отношения.
БГНЕС: Г-н Райков, новата година е повод за ретроспекции и търсене на решения. Къде е решението за бързо разрешаване на спора между България и РС Македония?
Марин Райков: Да, наистина този период от годината ни напомня, че на 7 януари 1945 година югославските власти и местните колаборационисти лансираха кампанията за насилствено обезбългаряване на Вардарска Македония, известна като Кървавата Коледа. Разстрелите в Скопие и в казармите в Щип и потушаването на войнишките бунтове на нашите сънародници срещу югославските власти, към които се присъединиха масово цивилни граждани, бяха само началото на кървавите репресии, които за две десетилетия отнеха живота на хиляди македонски българи отказали да приемат етническия инженеринг. Тази трагична страница не следва да бъде затворена без да бъде прочетена. За извършените престъпления няма да може да се търси индулгенция чрез европейско легитимиране на идеологията, в името на която те бяха извършени. За да стъпи на пътя, който води към Европа, РС Македония ще трябва да премине през своя катарзис – такъв, през какъвто преминаха всички бивши комунистически държави присъединили се към ЕС. През юли миналата година Върховният представител на ООН за Босна Валентин Инцко обяви за престъпление отрицанието на извършеното от югославските сили изтребление в Сребреница. Извършеното от югославския режим в различни периоди не може да бъде третирано по различен начин.
Иначе българската позиция е ясна и желанието днес е по-скоро как тя да бъде надградена с поредни позитивни сигнали. Защото проблемът отдавна не е двустранен, а е европейски и неговото решение е важно, защото европейската перспектива на Скопие е неотменима и успоредно с това неделима от спазването на следните европейски принципи:
Първо, договорите се изпълняват. Нормално е България да настоява в Преговорната рамка за РС Македония да залегнат гаранции, че Договорът от 2017 ще започне да се изпълнява – както по отношение на отразяването на общата история в учебниците, така и с оглед на отказа от старите претенции към България от югославско време. Гаранции в Преговорната рамка са необходими и поради постоянните закани на антиевропейската опозиция в РСМ, че ще саботира договорите с България и с Гърция. Всъщност изпълнението на Договора от 2017 вече е залегнало като условие и в последните Заключения на Съвета, поради което въпросът наистина е вече европейски.
Второ, правата на човека са неотменимо условие на ЕС. Нашата югозападна съседка има своя специфична правна регулация на етническите реалности и в съответствие с нея македонските българи трябва да бъдат третирани равноправно с другите народи в РС Македония, като намерят своето адекватно място в Основния закон, но и в институциите. Тяхната дискриминация е несъвместима с европейските амбиции на нашите скопски приятели. Отделно от това децата на македонските българи не могат да бъдат принуждавани да учат несъстоятелни и стигматизиращи теории за собствения си произход. Една власт, която се страхува от историческата памет на своите граждани и се стреми да я подменя, не е достигнала необходимата демократична зрялост за започване на преговори за членство.
Трето, способността за споделяне на идентичност е сред ценностите, които ни дефинират като европейци. Европа е семейство на споделени идентичности, а не на етнически инженеринг и изкуствено разграничаване. Правото на свободно самоопределение на личността е свещено. Както никой не може да оспорва правото на част от днешните граждани на РС Македония да се самоопределят като македонци, така и не е приемливо да се оспорва самоопределението на техните предци като българи.
Успоредно с тези неотменими европейски принципи ние можем относително бързо да създадем климат подходящ за намиране на решение при наличие на политическа воля от другата страна, като надградим досегашния си диалог с усилия за активизиране на икономическото и културно сътрудничество. Коридор 8 е не само транспортен проект, но и геополитическо послание. Общите образователни проекти също са уникална възможност за утвърждаване на европейски ценности сред нашите приятели. Образно казано, вратата е отворена.
