Що е то популистка партия? Що за политици са те? Често чуваме това название, но знаем ли на какво се дължи и какво представлява?
На практика политиците, които биват наричани популисти, често се разпознават по два основни критерия - казват това, което бързо се харесва на хората, проявяват привидна загриженост за тях и говорят точно обратното на това, което правят. Примерите в световен мащаб, а и у нас, са многобройни - Унгария, Русия, Великобритания и други.
Редно е да отчетем два от най-важните фактора за възникването на популистките партии в дадена страна - от едната страна имаме криза на парламентарната демокрация, а оттам и криза в партиите и доверието към властта като цяло.
Как и защо популистите говорят едно, а правят обратното?
България
Точно на такъв фон партия "Възраждане" успя бързо да набере скорост, а кулминацията на действията им беше опитът за щурм на Народното събрание, завършил с неуспех по време на протеста на 12 януари. За него вече говорихме достатъчно, но размисълът за случилото се не трябва да спира, както обсъдихме и с културният антрополог проф Ивайло Дичев (припомнете си интервюто ТУК).
Отскоро набралото популярност название за депутатите на "Възраждане" е "ваксинираните антиваксъри". Една трета от депутатите на партията са имунизирани срещу COVID-19 въпреки последователната позиция на партията срещу ваксините, които те наричат "експериментални течности" и "отрови".
Още преди протеста репортажът на bTV постави въпроса за двойния стандарт на популистките партии - техните действия понякога рязко се разминават с публичните им послания.
"В България няма пандемия, а провеждане на психоза по националните медии", казва преди близо година Костадин Костадинов, лидер на антисистемната "Възраждане". Още от тогава формацията му се обявява и категорично против ваксините, наричайки ги "експериментални субстанции", които могат да бъдат опасни за здравето на хората, защото не са достатъчно тествани. Неговата колежка и депутат от партията Елена Гунчева дори стигна по-далеч, описвайки дълга конспиративна теория за провеждане на някакъв тип смъртоносен медицински експеримент:
"В момента говорим за един чудовищен социално-инженерен експеримент, в който здравето на народа е заложено на картата на една социално-инженерна геополитическа игра. Това е моето мнение, но и на групата. Както казва доц. Мангъров – докато нямам опрян пистолет в челото, няма да се ваксинирам", каза Николай Дренчев - секретар на партията преди дни. Както вече нееднократно стана ясно обаче, тази позиция на Дренчев бързо се размина с фактите - самият той и още трима депутати са сред имунизираните срещу COVID-19. В деня на протеста опитахме да научим защо има такова противоречие, но докато беше извеждан от полицията, Дренчев не отговори на въпросите ни.
В крайна сметка въпросът за разминаването между посланията на Костадинов и личния избор на една трета от депутатите му относно ваксинацията остава все така висящ.
Унгария
Ако си мислите, че тезите на „Възраждане“ по отношение на ваксините са меко казано нелогични, то има и по-катастрофални примери от тях. Противоречие между публичното говорене и реалните действия на популисти в Европа идва и от формацията "Фидес" - партията на унгарския президент Виктор Орбан.
В края на 2020 г. евродепутатът от Фидес Йозеф Сайер беше арестуван в Брюксел, след като стана ясно, че е участвал в частно гей парти в нарушение на COVID забраната за събирания и е бил арестуван, докато се опитва да избяга от мястото. Тогава заедно със Сайер по водосточната тръба, по която се беше спуснал той, "изтекоха" и уверенията на неговата партия Фидес, че е убедена пазителка на т.нар. "традиционни ценности", припомня "Свободна Европа".
Към тогавашния момент унгарският политик беше известен с консервативните си и хомофобски позиции. Освен че е един от най-приближените до премиера Виктор Орбан, Сайер е и съавтор на унгарската конституция от 2011 г. Куриозът е, че именно в нея бракът е строго определен като "съюз между мъж и жена", а семейството - като "основата за оцеляването на нацията".
През годините, в които Фидес провеждаше кампании за ограничаване правата на сексуалните малцинства, Сайер беше неотлъчно сред защитниците на консервативната линия на партията. След като този скандал в Брюксел достигна до медиите, той подаде оставка, но гръмогласните обвинения в политическо лицемерие останаха без отговор.
Русия
Популизмът и противоречията в публичното говорене и личните действия не са нещо чуждо за политическия елит и в Русия. В последните десетилетия основна част от пропагандата на Кремъл е съсредоточена в критика и обвинения към САЩ и Европа. Тази тема обаче дава редица примери за двоен стандарт. Западът в очите на руският елит се оказва едновременно деградирал и сатанизиран, заради разпада на „традиционните ценности“, но е и предпочитан като място, в което децата на олигарсите и властта да продължат образованието си.
Определяна като едно от "лицата на консервативната семейна политика", руската сенаторка Елена Мизулина става известна с идеите си като противник на абортите, половите контакти до 18 г., правата на ЛГБТ хората. Авторка е на т.нар. закон за "гей пропагандата", който на практика забранява публичното говорене за ЛГБТ права. Според наблюдатели, това е довело до увеличаване на хомофобското насилие в Русия.
Тази обществена представа за Мизулина обаче не пречи на нейният син Николай Мизулин да работи като юрист в брюкселска кантора, защитаваща правата на ЛГБТ хората. Въпреки това всеки критик на сенаторката, който спомене тази подробност, е посрещан от нея с обвинения, че е част от "педофилското лоби", уточнява "Радио Свободна Европа".
Друга още по-показателна е историята на един от членовете на управляващата партия "Единна Русия" - Сергей Железняк. Той е и един от авторите на спорния Закон за чуждестранните агенти. Според този закон всички независими медии, НПО-та и физически лица, които получават финансови постъпления от чужбина и са “ангажирани с политическа дейност” са задължени да се регистрират като "чужди агенти".
Самият Железняк често критикува "американската агресия" по света от ефира и призовава руснаците към повече патриотизъм. Той не пропуска да коментира и ситуацията с медиите на Запад. В едно свое изявление например Железняк критикува Великобритания, която по думите му има "сериозни проблеми със свободата на словото и с върховенството на закона".
И тук идва моментът за поредния куриоз - и четирите дъщери на руския политик продължават образованието си в Западна Европа - именно във Великобритания и в Швейцария. Най-голямата от тях, Анастасия Железняк, дори работи за BBC, въпреки мнението на баща ѝ за "сериозните проблеми" с медиите във Великобритания.
Германският политическият философ Ян-Вернер Мюлер казва, че в една страна ако гражданското общество е в опозиция, то неминуемо ще представлява трудност за популистите. Това ще се дължи на факта, че тези политици вече трудно ще имат претенция да бъдат единствените представители на народа. Дали обаче в гореизброените страни популизмът ще бъде преодолян - времето ще покаже.
