"Още преди 10 години имаше опит за въздействие върху изборните резултати с т.нар. хибридни атаки. Сега има опасност тези избори да се превърнат в избори срещу целия демократичен процес."
Това коментира евродепутатът от групата на социалистите и демократите и българската БСП Петър Витанов по време на дискусията "Дигитална демокрация: Европейската регулация на изкуствения интелект и основните права", организирана от Бюрото на Европейския парламент в България.
На събитието стана ясно, че прилагането на приетата законова рамка за забрана за използване на изкуствения интелект (ИИ) в Европейския парламент на национално ниво може да стане жертва на субективната преценка на прилагащите това законодателство в българските институции.
По темата с евентуалната употреба на ИИ по време на изборите през юни, Витанов подчерта: "Има голяма опасност от подвеждане, още повече, че големите технологични компании разчитат на зависимостта на потребителите от социалните мрежи".
По думите му устойчивото управление е жизнено важно в настоящите кризисни за Европа времена: "За България на изборите е важно да изпратим хора, които имат политически и правен опит по темата с ИИ", подчерта той и изрази опасенията си, че наред с ползите от употребата му в здравеопазването например, има и ключови области, които са повече от опасни.
Снимка: Европейски парламент - България
Кои са забраните?
Самата законова рамка е изградена като пирамида, като на върха са поставени най-опасните и рискови употреби на ИИ, които пряко касаят личността на гражданите, като например лицевото разпознаване, каза на същото събитие българският евродепутат от ЕНП и ГЕРБ Ева Майдел. "Забраняваме лицевото разпознаване, като то ще се използва само в критични ситуации като например терористична атака", каза тя.
Още: Как ще се налагат забраните за използването на изкуствения интелект в България? (СНИМКИ)
Припомняме, че преди две седмици европарламентът одобри с внушително мнозинство новата регулаторна рамка, която предпоставя новите ограничения за употребата на изкуствен интелект:
- забрана за използване на лицево разпознаване (биометрична идентификация) от правоприлагащите органи;
- забрани за социално оценяване и употреба на ИИ за манипулиране или използване на уязвимостта на потребителите;
- право на потребителите да подават жалби;
- използване на изображения от записи с цел създаване на бази данни за разпознаване на лица, които потенциално могат да се използват например от работодател.
Само 11% от технологичните компании в ЕС използват ИИ, стана ясно още по време на дискусията.
Изначално самият законов акт цели да осигури:
- защитава основните човешки права и демокрацията;
- запазване принципите на правовата държава;
- екологична устойчивост от опасен изкуствен интелект;
- насърчаване се иновациите;
- установяване на задължения за изкуствения интелект на основата на потенциалните рискове и степента на въздействие.
