Депутатите окончателно одобриха промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари, с които отпада задължението на адвокатите да докладват пред Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за съмнителни операции или сделки на свои клиенти.
Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург
Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство
Този ангажимент предизвика недоволството на гилдията, след като бе въведен в началото на тази година, и дори се стигна до множество протести пред Висшия адвокатски съвет.
Причината – според адвокатите така те се превръщат в доносници и нарушават адвокатската тайна между тях и клиентите им, която е гарантирана от Конституцията.
За да бъде взето компромисно решение се стигна до създаването на работна група, в чийто състав влязоха депутати от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и представители на ДАНС и Висшия адвокатски съвет, а прецизираните текстове бяха внесени от ГЕРБ.
Още: "Със символ на орел": Нинова обяви името на новата си партия
Още: БСП е превзета от Пеевски, но да не се забравя и влиянието на Борисов: Нинова с тъжна констатация
В средата на февруари пък пред ДАНС вече се извиха огромни опашки заради друга разпоредба на същия закон - голяма част от фирмите, общините, неправителственият сектор и свободните професии трябваше да представят планове за обучение на служителите си (дори да нямат персонал) как да разпознават и да докладват за мръсни пари.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Шкварек: Все по-вероятно изглежда, че може да има редовно правителство
Още: Иван Костов: Имахме план за България, но той беше саботиран
Три дни преди крайния срок ДАНС разпространи примерен план за обучение и хиляди "задължени лица" го преписаха, за да се отчетат. Заради "големия интерес" обаче сайтът на агенцията се срина, много фирми, счетоводни офиси, адвокатски кантори и т.н. не успяха да изпратят електронно плановете си и се наложи да ги предават "на гише".
От своя страна ръководителят на комисията по вътрешна сигурност Пламен Нунев обясни, че другата основна цел на законопроекта е намаляването на административната тежест на дружествата.
Новите текстове предвиждат декларация за действителни собственици на фирми да подават само онези, които не са вписани в регистър Булстат или в Търговския регистър.
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Стефан Янев: Визитата на Виктор Орбан е свързана с газа
С новите разпоредби отпада и задължението дружествата да внасят в спецлужбите вътрешните си правила срещу прането на пари.
Те ще имат обаче на разположение половин година, след като ДАНС публикува рисковете на страницата си, да ги идентифицират и да ги включат в своите фирмени правилници.
