Седмица след клетвата на редовния кабинет с премиер Росен Желязков четворната коалиция започва да разпределя и попълва т.нар. втори и трети ешалон на властта, включващи заместник-министри, областни управители и техните заместници, шефове на политически кабинети и ръководители на звена, както и да определи ръководства и състави на ресорните парламентарни комисии. Очакванията са съвсем скоро да започнат и разговорите за попълване на регулаторните органи с изтекли мандати.
Първите стъпки по "раздаването на постове" в изпълнителната власт, както го наричат от опозицията, бяха обсъдени на първото заседание на Съвета за съвместно управление (ССУ), в който влизат по трима представители на ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН с право на глас и двама от ДПС-ДПС с право на съвещателен глас. Този коалиционен съвет ще взема важните управленски решения и ще прави кадровите назначения, както и ще определя дневния ред на пленарните заседания и наред с това синхрона между законодателна и изпълнителна власт. Предвидено е решенията в него да се вземат с консенсус, както и ССУ да се свиква веднъж на две седмици, а при извънредни ситуации това може да става и по искане на поне две от трите партии, подписали споразумението. Припомнете си кои депутати влизат в състава на ССУ в статията ни ТУК.
Още: Йотова: Вече се говори за управление, а не за това кой е по-голямата опозиция (ВИДЕО)
Според официалното съобщение след края на заседанието е бил избран председател на коалиционния съвет, който ще се сменя на ротационен принцип за срок от три месеца, като първи на този пост застава Костадин Ангелов от ГЕРБ. Според споразумението основната му задача е да "организира дневния ред на заседанията, да модерира заседанията му и да осигурява изпълнението на приетите решения".
Снимка: БГНЕС
Какво следва?
Оттук насетне в първите дни след това заседание следва да станат ясни основните параметри и разпределение на квотите по следните теми и назначения:
- колко и кои ще са зам.-министрите и ще бъдат ли те на срещуположен принцип (пр.: министър от ГЕРБ, двама заместници от БСП и ИТН и обратно);
- на какъв принцип ще се разпределят областните управители - спрямо квоти (подобно на министерските кресла) или според тежестта на конкретните партии по области (принцип, възприеман в предходни редовни коалиционни правителства);
- каква ще е ролята и участието на ДПС на Доган в преговорите за властови позиции и каква част от тях биха получили.
Всъщност в края на миналата седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че на първото си заседание ССУ ще обсъжда кадровите назначения във втория ешелон на изпълнителната власт, но от официално разпространената информация се разбира, че този въпрос не е бил тема на разговорите. На този етап към сряда, 22 януари, партньорите във властта са готови само с разпределението на ръководствата и съставите на 25-е парламентарни комисии. Заради спешността на приемането на промените в Закона за съдебната власт и удължаването на срока на бюджета бяха сформирани две комисии - правната и бюджетната, но те нямат председатели, а всяко тяхно заседание се ръководи от депутат, посочен от председателя на парламента Наталия Киселова депутат.
Още: "След тази коалиция само Радев може да прати Борисов в нокдаун" (ВИДЕО)
На този фон в подписаното "Споразумение за съвместно управление" в чл. 3, т. 4 е записано, че "при определянето на заместник-министри, областни управители и заместник-областни управители се търси широко съгласие в парламентарното мнозинство, сформирано за избор на правителство от 51-ото Народно съгласие, като не се прилага квотен принцип. Следва се принципа на споделената отговорност, като се търси представителство на страните в политическите кабинети на всеки министър". Освен това процесът следва да завърши в срок от един месец - толкова е и времето, което коалицията си определи за изготвяне на управленска и законодателна програма.
Снимка: БГНЕС
Какви са знаците?
Очаквано се задава и въпросът какво ще е влиянието на опозицията върху коалиционното управление и най-вече дали санкционирания за мащабна корупция от САЩ и Великобритания лидер на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски ще запази свои управленски лостове и влияние през министри, както бе по времето на служебното правителство на Димитър Главчев. От "Продължаваме промяната - Демократична България" вече изразиха тезата, че зад определени министри "наднича Пеевски", но откаха да посочат кои с аргумента, че е нужно да се даде толеранс и време, за да се докаже тяхната зависимост или независимост.
На този фон пък самият Пеевски се позиционира като остра опозиция на новата власт, наричайки я "нечистоплътна сглобка". Анализатори обаче отбелязват, че в публичното пространство медии и страници, които подкрепят под различни форми ДПС-НН, все така се изказват ласкаво по отношение на правителството и представят в положителна светлина всяко управленско действие.
Друг тест за управляващото мнозинство ще бъдат и властовите амбиции на фракцията на Ахмед Доган. В понеделник депутатът от ДПС-ДПС Рамадан Аталай заяви в интервю пред NOVA, че партията не само ще дава своята подкрепа към коалицията, но ще настоява да има и зам.-министри и областни управители. На този етап не е ясно дали и как партньорите са обсъдили този въпрос - първоначалните заявки бяха ДПС-ДПС да не бъде официален коалиционен партньор, който да има и позиции, а само да се търси подкрепа по приоритетите на кабинета в пленарна зала. Ако все пак Доган успее да прокара свои кадрови назначения по места, ще бъде интересно дали например ДПС-ДПС би взело областен управител в бастиона на партията Кърджали, където в момента и кметът на града, и областният управител, и почти всички местни структури преминаха към лагера на Делян Пеевски след разцеплението на автентичното ДПС. Това ще е и вид тест за влиянието на санкционирания политик върху управляващата коалиция на ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН и Доган.
Още: "Файненшъл таймс": Проруска партия е част от новото българско правителство
Снимка: БГНЕС
И регулаторите чакат
Резонно скоро ще бъде поставен и въпроса с попълването на позициите в регулаторните органи с изтекли мандати. За някои от позициите обаче управляващите, които имат 126 гласа в пленарна зала, ще имат нужда от по-широката подкрепа на поне 160 депутати. Това ще изисква и допълнителни преговори и, вероятно, разпределяне на позициите с част от опозиционните партии като ПП-ДБ например.
По тази тема в чл. 8, ал. 6 от коалиционното споразумение е записано, че "в срок до 30 дни страните изготвят и подписват хронограма за избор на контролни и регулаторни органи, при която всички органи с изтекъл мандат следва да бъдат попълнени в рамките на 1 година от подписването на настоящото споразумение".
Припомняме, че точно преди година темата с регулаторните органи предизвика трусове и доведе до разпад на управляващата "сглобка" между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Към онзи момент 17 регулаторни и контролни органа работеха с изтекъл мандат или непопълнен състав, като и на този етап най-ключови са смените в няколко органа в съдебната власт като новия състав на Висшия съдебен съвет (приоритет, заложен в настоящото коалиционно споразумение), избор на ръководство на новата антикорупционната комисия (КПКОНПИ) и др. Останалите промени в регулаторни органи касаят близо 100 позиции в редица контролни институции като Комисията за защита на личните данни, Комисията по досиетата, Комисията за защита на конкуренцията, КЕВР, НОИ, Фискалния съвет, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за финансов надзор и много други.
Снимка: БГНЕС
