Президентът издаде указ за свикване на 47-то Народно събрание в петък, 3 декември. Същевременно преговорите за съставяне на редовно правителство между "Продължаваме промяната", ИТН, БСП и "Демократична България" приключиха по работни групи, а лидерските срещи продължават. По този повод потърсихме за мнение бившия министър-председател проф. Огнян Герджиков.
Ето какво заяви той в специално интервю пред Actualno.com:
Как видяхте преговорите за правителство между бъдещата четворна коалиция? И какво е мнението ви за формата - онлайн излъчване на живо, избора на място на провеждането им, масата за преговори под формата на буквата "П", сякаш метафорично даваща ни сигнал за промяната, която вече е тук?
Не следя от близо преговорите, но не виждам нищо притеснително в избора на мястото за провеждането им. В момента в сградата на Народното събрание тече трескава подготовка за приемане на новите парламентарни групи. Правят се размествания на мебели и обстановката не предразполага за делова работа.
Доколкото знам за пръв път политически преговори се излъчват онлайн. Това е знак за максимална откритост. Разбира се, нормално е да има и „закрита“ част от тези преговори, но фактът, че основната част е максимално „на светло“ е много показателно за новия стил, който се опитва да наложи новата политическа формация „Продължаваме промяната“.
В последните дни имаше редица критики и коментари относно част от участващите в преговорите. Имената на Емилия Масларова, Румен Овчаров, Румен Гечев, Трайчо Трайков и други предизвикаха съмнения относно това дали наистина промяната ще успее да гарантира появата на нови лица. Как гледате на това?
Аз не виждам нищо притеснително, още по-малко - осъдително, в участието на „стари муцуни“ в тези преговори. Те са там не като политици, а с оглед на експертните им качества. Нима някой може да оспори експертизата на Румен Овчаров в областта на енергетиката? По същия начен стои въпросът и с останалите, които има с какво да бъдат полезни, в съответните области, в които са доказани професионалисти.
Имате ли съмнения относно това дали в крайна сметка ще се състави редовен кабинет, или изглежда този път постигнатото съгласие е стабилно? Очаквате ли до Коледа новият кабинет да положи клетва?
Докато при предходните две Народни събрания бях абсолютен скептик, че ще съумеят да формират кабинет, сега съм абсолютен оптимист. Бих бил безкрайно изненадан, ако и сегашният парламент се провали в основното начинание – съставянето на правителство. Не, че няма високо развити държави, които в близкото минало преживяха доста по-продължителни политически кризи в невъзможността да формират правителства – Белгия и Израел, а понастоящем и Нидерландия, например. Това не доведе до закриване на тези държави, нито се отрази пагубно на икономическото им развитие. И все пак е силно желателно този път да имаме надлежно избран кабинет, който да поеме функциите си. Смятам, че това спокойно може да стане до Коледа.
Как гледате на заявката бъдещата четворна коалиция да изкара пълния си 4-годишен мандат? Съществуват мнения за по-реалистични сценарии в рамките на година с цел да изпълнят Бюджет 2022 или пък период от две години до местния вот.
Би било чудесно формиращата се четворна коалиция да изкара пълен мандат. Това би трябвало да бъде и една от целите им. За съжаление не съм много убеден, че това ще се случи, без, разбира се, да го изключвам. Известният ми скептицизъм се опира на особеностите на българския политически живот. Ние трудно се коалираме и лесно допускаме разриви между участниците в тези коалиции. Още повече, че настоящата коалиция ще е не между две или три, а между четири политически формации. Освен това настоящото Народно събрание ще има силна опозиция, най-вече в лицето на ГЕРБ. Не трябва да се подценява и ДПС, които винаги са били фактор в политиката ни.
Според вас съществува ли възможност да настъпят дисбаланси в преговорите при стартиране на разговорите за постовете в бъдещия кабинет?
Не смятам, че преговорите за постовете в бъдещия кабинет ще бъдат препъни камък в преговорите. Доколкото имам поглед върху манталитета на новите политически лица, те са широко скроени и не биха допуснали провал, заради едни или други позиции във властта.
Нека поговорим и за фигурата на бъдещия министър-председател. Кирил Петков ли ще бъде новия премиер на страната според вас?
Кирил Петков направи вече такава заявка и е съвсем нормално и логично той да е следващият премиер на страната. Той има много силни качества. Но би могло да се мисли и за друг вариант. Съображението ми е следното: Кирил Петков е доказан икономист от най-висока класа. Ангажирането му с премиерския пост би го разпиляло в много посоки, тъй като през него по необходимост ще минават проблемите на всички сектори в управлението на страната. А и той няма все още достатъчно натрупан политически опит. Затова не би било грешка да се потърси и друг вариант. Например – Стефан Янев. Той, освен че е високо ерудиран и балансиран, натрупа и достатъчен премиерски стаж. Разбира се, това е само възможна опция, но заслужава да се помисли върху нея.
След края на преговорите самият Пектов заяви, че е постигнато широко съгласие по всички сектори, но все още остават неясни компромисите, които ще трябва да се направят по някои ключови теми - например един от бъдещите спорове се очертава да е в сектора на енергетиката. На какви компромиси ще са склонни партиите?
Трудно ми е да дам отговор на този въпрос. Не съм вътре в „играта“, за да имам пълната картина на проблемите. Бих казал само, че без компромиси не може.
На финала - в Германия след два месеца преговори бъдещите три управляващи партии изработиха близо 200 страници коалиционно споразумение, в Нидерландия пък вече осми месец не могат да се разберат за управление. В този смисъл каква ще е бъдещата формула на властта у нас?
Очевидно е, че сте си поставили за цел на финала на интервюто да ме затрудните максимално. Ако бях участник в преговорния процес, вероятно бих имал пред себе си някаква картина по отношение формулата на властта. И все пак - нормално е да се очаква „формулата“ на властта да отразява съотношението между политическите сили в 47-ия парламент. Но в никакъв случай не трябва сляпо да се робува на подобно изискване. Времето е такова, че изисква гъвкавост, с оглед намиране на оптималните пропорции.
Интервю на Ивайло Илиев
