Предстои ни да видим дали целта на тази манипулация от безумни мерки и ограничения е прозаична - многомилиардна печалба, или е опит за прекрояване на обществото и света.
Всички знаем, че първият постулат на социалните инженери е „Разделяй и владей“.
За съжаление с това се изчерпват познанията на повечето наши сънародници по темата. Поради това обществото ни като цяло не усеща кога и как го манипулират.
„Разделяй“ е само едно от трите Р: „Разсейвай, Разделяй, Развращавай“. Ноам Чомски отлично ни е обяснил принципите, на които се уповават опитите за прекрояване на обществото.
В съвременния свят тези принципи се прилагат чрез сложни, многопластови и секретни социалнинженерни дейности, разработвани във водещи световни научни центрове.
Джоузеф Овертон осветли за хората една от най-мощните технологии, разработвани в неговия институт, и заплати за това с живота си. В „Прозореца на Овертон“, както бе наречена в негова чест тази технология, се вижда постепенното и последователно приложение на принципите, разкрити ни от Чомски.
Тъй като нашият народ е древен и мъдър и има вековен опит в оцеляването в крайно тежки условия, социалното инженерство в България здраво е забуксувало.
Тече денонощна манипулация чрез всички средства за пропаганда (Чомски нарича това “фокусиране върху емоциите“), но цифрите показват, че доверието в пропагандираното е минимално.
В отчаян опит да придвижи процеса напред настоящото правителство ни атакува с един прост, стар и ефективен социалноинженерен подход за налагане на непопулярни здравни мерки – налагането им по региони.
В заповедта на министър Денков – един от тримата министри на „Демократична България“ в служебния кабинет на Румен Радев, личи прилагането на този подход.
Той се използва при въвеждането на налудничави и шокиращи мерки, за да се избегне опасността от бурна реакция и бунтове.
Подходът се състои в следното: Централната власт уж вдига ръце, привидно абдикира от решаването на проблема и уж оставя на местната власт да преценява дали да се налагат здравни мерки. Разбира се, местната власт е подложена от правителството на чудовищен натиск да въвежда бързо и безмилостно същите тези мерки. При това положение местната власт поема върху себе си яростното недоволство на своите съграждани и служи за щит на действителните виновници.
Тази социалноинженерна технология се отличава с постепенност (по Чомски) – днес се налага тук, утре там, има изключения... Характеризира се и с обратимост: крачка назад – две напред). Ако в съседния окръг мерките са (временно) отменени, много по-лесно е да се надяваме, че и при нас ще ги отменят, затова по-добре да не се бунтуваме.
Силно фрагментирана трябва да остане съпротивата против безумията. Едва ли някой в Благоевград би излязъл на протест за това, че в Бургас са затворили училищата, и обратно. Дори и да избухнат брожения, те са локални. В крайна сметка, ако някъде местната власт се престарае, правителството може да се намеси в ролята на „доброто ченге“, да облекчи мерките и дори да получи овации от публиката.
Налагането на мерките по региони е практика, която винаги дава резултат, стига да се прилага настойчиво и последователно и да не среща организирана съпротива.
Този подход е прилаган и в България, при положение че по територия и население ние сме далеч от мащабите на САЩ или Русия.
Претърпявал е и провали, и то в Меката на социалното инженерство – Съветския съюз. Веднага след завземане на цялата власт и смазване на въоръжената съпротива, комунистите се заемат с прекрояване на семейните отношения. Мечта на всеки сатрап е атомизирането на индивида, скъсването на семейните му и родови връзки и превръщането му в удобна за социално инженерство суровина. Така се раждат местните декрети „за общността на жените“. Те звучат шокиращо дори днес, а как ли са се възприемали преди век в православната руска провинция? Комунистическата сексуална революция, наложена чрез регионални декрети, бележи ужасяващи успехи в прекрояването на съветското общество и се изучава в целия свят. Но след като Сталин поема на кормилото на империята, тя завива в друга посока.
Днес повече от важно е мъдрият български народ да не се поддава на провокации и манипулации. Да направи всичко възможно да бъде обединен и единен, за да се справи с наложените му противоконституционни и аморални здравни мерки.
Николай Дренчев е един от учредителите на ПП Възраждане. От 2014 г. досега той е неин организационен секретар.
От "Възраждане" организират и протест на 11 септември от 12:00 ч. на пл. “Народно събрание” в София срещу налаганите мерки и ограничения.