В България не съществува държавен орган или институция, чиято дейност включва събиране и анализиране на информация за полицейското насилие. Това се посочва в доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) по темата.
Данните по въпроса са противоречиви и оскъдни, но може да се каже, че средно около една трета от осъдените са жертва на полицейски произвол. Тревога буди факта, че непълнолетните са по-често жертва на насилие в арестите.
Данните показват още, че полицаите употребили сила на практика остават ненаказани. Нито един от тях не е лежал в затвора за нанесен побой или причиняване на смърт на задържания. В резултат на това България е била осъдена от Европейския съд по правата на човека да изплати близо 1 млн. лв. обезщетения на жертвите на полицейския произвол за периода 2000 – 2010 г., показва още проучването.
От БХК смятат, че са нужни законодателни промени. Необходимо е да се контролира спазването на закона при задържане, както чрез видеонаблюдение в полицейските управления, така и чрез текущо независимо наблюдение от институции като омбудсмана и неправителствени организации, посочват от неправителствената организация, която следи за спазването на правата не само на задържаните, но и на обикновените граждани.
Противоречиви данни
Предоставената информация от военните и районни съдилища и Министерството на вътрешните работи (МВР) относно броя докладвани случаи на произвол от страна на служители на реда е крайно непълна и противоречива.
Едва една трета от съдилищата (42 от общо 144) са предоставили данни за 212 образувани дела. Според МВР жалбите за периода 2000-2015 г. са 1146.
Също така няма данни до каква степен жалбите и образуваните дела се припокриват, а пълна информация за реалния брой оплаквания и резултатите от тях не се събира.
БХК ежегодно следи нивата на полицейско насилие в България чрез интервюта на лицата в арестите и затворите.
Данните от последните години показват, че нивата на насилие са устойчиви, и около една трета от задържаните, които впоследствие са осъдени ефективно, са жертва на незаконна употреба на сила от страна на полицейски служители.
Тревога буди и заключението на изследователите, че най-голям риск от малтретиране има при непълнолетните лица.
Липса на наказание
Най-често жалбите са за нанесени телесни повреди (42%) и незаконно задържане (41.5%), а в 16.4% от случаите за извършен принудителен разпит.
От всички 1146 получени от МВР жалби едва в 11% от случаите е установено нарушение и е наложено наказание.
Като неоснователни са определени 300 от жалбите, а при 725 не е намерено нарушение.
За сравнение, когато жалбата е минала през съда, в 61% от случаите полицаите са намерени за виновни. Това води до заключението, че в системата на МВР липсва ефективен механизъм за разследване и наказване, когато служителите на реда превишат правомощията си, посочват от БХК.
Дори в малкото случаи, когато е установено нарушение, наказанието обикновено е занижено.
Едва 18 са уволнените полицаи за последните 15 години, на 48 е наложена глоба, а 11 са били осъдени условно с лишаване от свобода за период от 1.5 до 3 години, сочат данните на МВР. Обикновено глобите са в размер от 500 до 1000 лева, като липсва информация дали те на практика са изплатени.
Според данните от съдилищата, предоставили информация, за същия период 101 полицейски служители са наказани с глоби и 28 с условно осъждане на лишаване от свобода.
Последиците за България
Не само разминаванията в данните сочат, че България има сериозен проблем с полицейското насилие.
Анализ на БХК на осъдителните решения срещу страната ни в Европейския съд по правата на човека показва, че за периода от 2000 до 2010 г. държавата е била осъдена да плати над 900 000 лева за обезщетения на жертвите, заради отказа от разследване и ненаказване на полицейско насилие.
Нито един от полицаите, заради които се е стигнало до тези осъдителни решения, не е наказан, посочват от БХК.
Необходими промени
На законодателно ниво е нужно да се регулира детайлно и в съответствие с международните стандарти ефективният достъп до адвокат, медицинска помощ и уведомяване на трето лице на всяко задържано от полицията лице, посочват от БХК.
Необходимо е да се събира и публикува информация за броя и вида на делата за полицейско насилие от Националния статистически институт, както и за броя и вида на постановените присъди и тяхното фактическо изпълнение, смята неправителствената организация.
Органите на МВР и съдебната власт на свой ред трябва да анализират тази информация и да предприемат мерки за справяне с проблема, допълват от БХК.
"Средствата за противодействие на полицейското насилие са нашата информираност за правата ни, сигнализирането за всеки акт на полицейски произвол, последователното и ефективно наблюдение от независими държавни институции и граждански организации за спазването на закона, както и справедливото прилагане на закона спрямо полицейски служители от съда", каза Славка Кукова, изследовател в БХК и автор на изследването.
