От години България е свидетел на една порочна практика - въпреки че законът забранява обявяването на резултати от вота преди края на изборния ден, при всички избори медиите у нас масово нарушават тази забрана.
Редица издания и анализатори определят ембаргото върху изборните резултати в реално време като архаизъм и безсмислица. На практика обаче се оказва, че развитите демокрации, особено в Европа, следват именно стандарта, заложен в българското законодателство. Дори там, където той бива нарушаван, това не се случва от страна на местните медии, какъвто е случаят у нас. Ситуация като тази в родината ни - медии умишлено да нарушават въведена със закон забрана за обявяване на екзит полове в изборния ден, се наблюдава единствено в развиващи се страни от Африка и Азия.
По-особен е случаят със САЩ. Там някои медии действително обявяват резултати от вота на живо през деня, но е важно да се подчертае, че американското законодателство всъщност не забранява тази практика. Властите в САЩ отдавна се опитват да прекратят това поведение на някои издания, но безуспешно, тъй като то е защитено от Първата поправка на американската конституция.
На президентските избори през 1980 г. NBC съобщава за победа на Роналд Рейгън, базирайки заключението си на екзит пол сред 20 000 души, в 20:15 часа източно време. На Западния бряг обаче е 17:15 часа и секциите все още са отворени. Тогава има спекулации, че това обявяване на резултатите е повлияло на гласоподавателите. След този случай телевизиите постигат съгласие да не обявяват победителя, докато не затворят всички секции в страната.
На президентските избори през 2000 г. отново има обвинения, че медийни организации са разпространили екзит полове за Флорида преди края на изборния ден. Такъв случай - на изтичане на резултати, има и на изборите през 2004 г. От тогава насам американските медии успяват относително да спазват договорката си за коректно отрозаване но изборите.
До вота миналата година. През октомври компанията VoteCastr обяви, че ще публикува екзит полове от 7 ключови щата в реално време онлайн. От VoteCastr заявиха, че ще си партнират с онлайн политическото списание Slate и мултимедийната новинарска организация Vice. В деня на изборите VoteCastr не успява да предвиди точно победата на Доналд Тръмп, но фактът, че публикува екзит полове на живо, остава.
Източник: Slate/VoteCastr
САЩ обаче е по-скоро изключение сред съвременните развити демокрации, които в по-голямата си част заклеймяват практиката на преждевременните резултати. В редица държави като Германия, Великобритания, Испания, Швейцария, Австрия, Япония, Холандия и др. разпространяването на екзит полове в изборния ден е престъпление.
В Швеция, Дания и Норвегия нито една медия не си позволява да публикува предсрочно изборни резултати. Публикуването на екзит полове преди края на изборния ден е забранено още във Франция и Канада. В Чехия пък законът забранява да бъдат провеждани екзит полове в изборния ден в сгради, където има секции за гласуване.
Във Великобритания например по закон нито една медия няма право не само да публикува резултати, но и каквито и да е прогнози, базирани на екзит полове. Журналистите също така нямат право да обсъждат кандидатите в изборния ден.
Въпреки че регулациите не обхващат социалните мрежи, британските медии са много внимателни, тъй като Facebook и Twitter статуси могат да попаднат под ударите на закона, ако бъдат вградени в новини или съобщения на уебсайтовете им.
Случаят с Франция обаче е по-особен. Законодателството на страната забранява разпространението на екзит полове преди края на работния ден, но въпреки това подобни резултати са "изтичали" в миналото. Такъв е примерът с президентските избори през 2012 г., когато френската ЦИК изрично беше предупредила медиите и интернет потребителите, че ще налага глоби в размер до 75 000 евро, ако констатира нарушение.
И на практика френските медии досега показват стриктна дисциплина. Те не нарушават законите на страната си. Други обаче го правят и така Франция е ставала свидетел на предсрочно обявяване на изборни резултати. Френският закон не важи за чуждите медии и така често издания от съседните Белгия и Швейцария публикуват данни в реално време за френските избори.
Така на вота през 2012 г. местните медии чакаха до 20:00 часа, за да обявяват резултатите си, докато техни белгийски и швейцарски колеги информираха французите през целия ден за хода на изборите. Същото правеха и много Twitter акаунти и потребители, използвайки забавни и кодирани схеми за резултатите.
Looks like Twitter killed the embargo on French election exit polls -- media now crumbling! #radiolondres
— Judith Evans (@JudithREvans) April 22, 2012
#radiolondres is a reference to messages broadcast into France from a neighboring country during WW2 #france2012
— Tristan Redman (@TristanAJE) April 22, 2012
Френскоезичното белгийско издание Le Soir бе сред първите, които започна да публикува резултати в реално време, а правилата нарушиха дори американски медии като Wall Street Journal например.
Безспорно обаче, през 2012 г. Twitter се открои като платформа над закона, който така или иначе бе погазен. Мнозина журналисти, анализатори и обикновени интернет потребители използваха социалната мрежа, за да заобиколят регулациите. Те обаче направиха това по начин, познат отдавна в България - чрез завоалирани послания.
Така например един френски политически блогър подходи към ситуацията по нестандартен начин: "В Канада кленовият сироп от Холандия (Holland - препратка към името на Франсоа Оланд), е бил с $33 по-скъп от този от Унгария, струващ само $26 (имайки предвид унгарския произход на Никола Саркози).
На практика обаче, в Европа няма страна, която, както България, да забранява междинните екзит полове, и чиито медии умишлено да нарушават закона. В световен мащаб подобно поведение съществува. То обаче е характерно предимно за развиващите се държави от Азия и Африка.
Емблематичен е случаят с парламентарните избори в Индия през 2014 г., когато индийската ЦИК забрани на медиите да оповестяват екзит полове преди гласовете да бъдат преброени, както е по индийския закон. Много медии обаче нарушиха забраната и обявяваха междинни резултати. Така британски издания се позоваваха на индийски телевизионни канали за изборните резултати, докато избирателната комисия все още броеше гласовете.
В Зимбабве, както и в други африкански държави, практиката за междинното обявяване на изборните резултати беше установена традиция и затова през август 2014 г. властите в Зимбабве криминализираха оповестяването на каквито и да е резултати преди официалното обявяване на данните. Забрана за обяваването на екзит полове в изборния ден е факт и в Южна Африка.
На практика става ясно, че България е една от малкото страни, претендиращи за статут на развити западни демокрации, в които забраната за междинно оповестяване на изборни резултати се нарушава системно и умишлено от собствените й медии.
Обективният анализ сочи, че журналистическата позиция на някои родни организации, че "законът налага абсурдни и архаични ограничения" е невярна, тъй като подобни забрани са факт навсякъде в Европа и по света. Макар да има и други страни с несъвършено прецезиране на регулациите, където социалните мрежи също както в България не попадат в обхвата на законодателството, местните медии не си позволяват да нарушават правилата, а санкциите са огромни.
