Министърът на правосъдието Надежда Йорданова и нейният заместник Борислав Ганчев проведоха днес обществено обсъждане във връзка с предложените изменения на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „Юрист“.
„Обществено-икономическите отношения се развиха много, България е друга, обществото е друго, правната система е доста променена и трябва да подготвим младите юристи за това. Целта е да видим накъде върви обществения дебат, за да можем да обсъдим още веднъж всички въпроси, преди възприемем едно или друго предложение, за да можем заедно да изработим заедно един качествен нормативен акт“, каза в началото на дискусията министър Йорданова. Основните проблемни моменти обобщи зам.-министър Ганчев, който е ръководител на работната група към Министерство на правосъдието.
По думите му, в хода на дебата участниците са стигнали до съгласие, че е нужна нова нормативна уредба, защото настоящата не е актуална. Но не трябва да се правят „резки движения“ или концептуални промени, а да бъде подобрена рамката, за да се преодолеят проблемите в юридическото образование.
Той открои три основни момента в дебата – входът в юридическото образование, провеждането и завършването му.
Във фокусът на обсъждането на първо място е бил поставен въпросът дали да се промени изцяло формата на обучение – дали да бъде разделено на магистърска или бакалавърска степен. Надделяло е мнението, че на този етап следва да бъде запазена единствено магистърската форма на обучение. Изрично в наредбата трябва да се регламентира и провеждането на магистърски програми по специалност „Право“.
Приемът в специалност „Право“ е предизвикал най-голяма дискусия. „Разговарях с преподаватели, които от две години обучават студенти, влезли с оценки от матури. Според тях няма спад в тяхното ниво и даже смятат че са по-добре подготвени. Други казват, че нивото се е влошило. Затова предложихме студентите да се приемат след изпит по български и проверка на възможностите на студентите за логическо мислене, като нямаме предвид изпит по логика“, обясни зам.-министър Ганчев.
Като трета група въпроси заместник-министърът открои споровете около задочната и редовна форма на обучение. „Приехме подхода да оставим задочната форма на обучение и това беше приветствано като подход, включително като възможност работещите колеги да се обучават. Но си дадохме сметка, че в този му вид задочното обучение не бива да бъде запазено“, категоричен бе Ганчев. Според него обучаваните задочно студенти имат 60 процента от хорариума на тези в редовно обучение, който реално спада до едва 40 на сто ефективност заради 10-12-часовите лекционни блокове.
