Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

На първо четене: Парламентът прие два чисто нови антикорупционни закона

07 декември 2022, 13:48 часа • 4888 прочитания

Парламентът прие два изцяло нови антикорупционни закона. На вниманието на депутатите бяха предложни два законопроекта. Единият на „Продължаваме промяната“, вторият на Министерски съвет. Как ще изглежда законодателството за борба с корупцията ще се реши на второ четене.

Трябва да се отбележи, че двете законодателни инициативи имат и различни имена. Този на партията на Кирил Петков и Асен Василев носи името Закон за противодействие на корупцията, а този на служебното правителство - Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. 

Законопроектът на „Продължаваме промяната“

ОЩЕ: Приоритетите на 48-ото НС: Кои законопроекти внесоха най-напред депутатите?

Основната цел законодателната инициатива на партията на Кирил Петков и Асен Василев цели да се постигне ефективна борба с корупцията и да се създадат гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията и задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите.

С проекта на закон се предлага структурна и организационна реформа, при която дейността по противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси се разделя от дейността по отнемане на незаконно придобитото имущество, като се създава Комисия за противодействие на корупцията, а действащата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се трансформира в Комисия за отнемане на незаконно имущество.

Законопроектът предвижда проверка на професионалните и нравствените качества на членовете на Комисията за противодействие на корупцията, както и завишени изисквания за стаж на председателя, заместник-председателя и членовете на комисията. Създава се механизъм за проверка на почтеността и на разследващите инспектори и се оптимизира процесът на подаване на декларациите за несъвместимост, имущество и интереси.

Със законопроекта се създава фигурата на разследващия инспектор, който ще извършва действия по разследване на корупционни престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, но при запазване на ръководната роля на прокуратурата в досъдебното производство. Предвижда се възможност за обжалване по съдебен ред на постановленията на наблюдаващия прокурор, с които се отказва образуване на досъдебни производства.

Законопроектът на служебния кабинет

ОЩЕ: Крум Зарков предлага новият антикорпуционен орган само да разследва и да се председателства на ротационен принцип

С проекта на закон на служебното правителство се предлага структурна и организационна реформа, като се създава Комисия за противодействие на корупцията, състояща се от 5 членове, определени по съвършено нов начин. Предлага се двама от членовете да се избират от Народното събрание, един да се назначава от президента на републиката и по един да се избира от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно от Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Предвижда се комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят ще се определя чрез жребий.

Дебатът

Дебатът по антикорупционното законодателство се съсредоточи върху разликите между двата законопроекта.

„Преди всичко искам да ви благодаря, че включихте в дневния ред тази точка. Не само, защото е в пакета закони в Националния план за възстановяване и устойчивост, а защото е един от приоритет, които могат да съберат голям мнозинство“, каза министърът на правосъдието Крум Зарков.

Според него двата законопроекта имат обща философия и цел и имат идея да съставят орган, който да може съсредоточено да преследва корупционните престъпления.

„Считаме, че за да бъде ефективен този орган, трябва да се занимава единствено с разследването на корупционните престъпления и с аналитичната дейност“, уточни Зарков.

От своя страна Кирил Петков представи проекта на „Продължаваме промяната“, като каза, че вярват, че никой не е над закона. „Вярваме, че както министър-председателят, така и президентът трябва да е в неговия обхват. Никой не е над закона“, подчерта Петков. Той обърна внимание, че при закона на Министерски съвет президентът не е включен в обхвата.

От ДПС обърнаха внимание, че са извършени много промени по повод върховенството на закона. „От 2006 г. започнахме промени в Конституцията и в законодателството“, коментира още Цонев. Стана ясно, че ДПС ще подкрепи двата законопроекта, но ще имат предвид историята на законодателството. Цонев обърна внимание, че създаването на орган може да намирисва на байпас на други орган, на заобикаляне на конституционни принципи и на определена бухалка. „Това е правено много пъти и винаги неуспешно и винаги с много лоши последици за цялата система“, заяви Цонев.

„Дискутирайки антикорупционното законодателство и законът за съдебната власт и измененията ва НПК, трябва да погледнем цялата система и да видим дали не сме сбъркали някъде, защото според мен сме сбъркали. Всички решения, които ни трябват, ги има в Конституцията, само че ние не я четем и не я разбираме“, коментира председателят на Правна комисия Радомир Чолаков.

От „Демократична България“ в лицето на Надежда Йорданова отчете, че към настоящия момент се разглеждат два законопроекта, които дават решение на един дългогодишен проблем. „Настоящият Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, не е ефективен. Комисията в настоящия си вид не е ефективна. „Демократична България“ в своите години, откакто е на политическата сцена, трайно отстоява, че функцията за противодействие за борба с корупцията, трябва да бъде отделена от функцията за отнемане на незаконно придобито имущество“, смята Йорданова.

Стана ясно, че ГЕРБ ще подкрепят и двата законопроекта. Десислава Атанасов попита дали има ново антикорупционно мнозинство. „Има и това не са очевидно двете партии „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които не са си подкрепили законопроекта на първо четене в комисия“, каза още Атанасова. Тя попита дали тези законопроекти са гаранция за експертност, правна логика и работещо законодателство, което да гарантира върховенството на закона. Според нея и двата законопроекта имат много слабости.

Деница Китанова
Деница Китанова Отговорен редактор
Новините днес