Какви ще са последиците от връщането на хартиената бюлетина? На този въпрос отговаря Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) със свое становище, изпратено до правната комисия на Народното събрание, след като на първо четене с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС вече беше върнато смесеното гласуване - с машина и с хартиена бюлетина.
Припомняме, че машинното гласуване във всички секции с над 300 избиратели беше въведено в края на април 2021 г. Това стана след парламентарните избори, на които дотогава управлявалата партия ГЕРБ загуби мнозинството си.
В своето становище институтът изтъква множеството негативни ефекти от връщането на смесеното гласуване. Сред тях са:
● значително утежняване на процедурата по отчитане на резултатите;
● значителен брой грешки в протоколите от смесените секции ;
● значително удължаване на работния ден;
● нарастване на броя на недействителните гласове.
Това са само част от изводите на проучване на ИРПС, проведено през юли, 2022 г. до членове на районни избирателни комисии, отговарящи за подготовката на избирателните комисии.
Същевременно всички запитани единодушно са отговорили, че гласуването с машина улеснява работата на комисиите, а основните му ползи са свързани с намалените грешки в секционните протоколи и с по-бързото отчитане на резултатите.
Недействителни бюлетини, достатъчни за половината депутати на БСП
От института изтъкват като безспорен факт, че въвеждането на машинното гласуване е премахнало възможността за подаване на недействителни гласове - явление, което през последните години варираше между 5% и 15% при гласуването на "хартия". Това значително надвишава средните проценти за страните от Европейския съюз и е далеч от добрите стандарти, посочвани от международни организации като ОССЕ и ПАСЕ.
"Само за пример, недействителните гласове на парламентарните избори през 2017 г. са били 124 хиляди. Изчислено в мандати, това може да е една формация извън парламента или повече от половината от настоящата група на БСП", категорични са от ИРПС.
Грешки при отчитането на резултатите
В становището им се казва още, че връщането на смесеното гласуване в бърз порядък, заедно с липсата на адекватно и навременно обучение на представителите в секционните избирателни комисии, неминуемо ще доведе до грешки при отчитането на резултатите.
Институтът отчита пропуските след въвеждането за първи път на смесено гласуване на изборите за членове на Европейски парламент през 2019 г. "Тогава т.нар. "хибридно" гласуване, заедно със заложените от ЦИК организационни дефицити и недобре изработените секционни протоколи, доведоха до проблеми в отчетените резултати", категорични са експертите.
Въпреки поправените от ЦИК 6 000 грешки, анализ на ИРПС на изборните резултати в 3 000 секции с машинно гласуване тогава показва, че в близо 40% (1 139 секции) от тях преференциите не са били отчетени коректно.
Преброителни центрове
Като отговор на връщането на хартиената бюлетина и съмненията в работата на СИК при отчитане на изборните резултати, институтът предлага въвеждането на преброителни центрове, каквото предложение вече има внесено от "Демократична България".
"От една страна такива биха могли да намалят грешките - било то умишлени или неволни, при отчитането на гласовете в края на изборния ден. От друга, центровете няма как да се справят с проблемите с контролиран или купен вот, тъй като тези порочни практики се случват преди и по време на изборния ден и нямат пряко отношение към самото броене на бюлетините", се казва в становището им.