След месец на криене и отрицание днес Борисов изпълзя от дупката си с енергия, която не сме виждали в последно време и си върна инициативата.
От години щяло и нещяло се упражнява по темата промени в Конституцията. Това го направиха и самообявилите се организатори на протестите, които тихомълком прокараха искането за Велико народно събрание без да го консултират с хората на площада. Искане за конституционни промени отправиха и от Демократична България и Инициатива "Правосъдие за всеки", като при тях подчертано става дума за желание за реформа в съдебната система.
Е, днес Борисов влезе с двата крака в играта на популизъм и предложи за всеки по нещо. Всички знаем, че по-добър от него в тая игра няма - повярвайте, не е Слави. Както каза Ахмед Доган на пресконференцията през 2009 година при първата парламентарна победа на ГЕРБ: "Някой опитват за дни да наваксат 20 години опит". Е, десетилетие по-късно опитният е той, пише в свой коментар във фейсбук маркетинг специалистът Петър Хаджиколев.
Премиерът, чиято оставка искат по-голямата част от българите, обяви рестарт на системата. Определи протестите като превзети от стари лица и каза, че трябва да се даде път на новите. Познайте колко нови ще се доберат до парламент, ако броят на депутатите е 120. Но нека прочетем между редовете.
Сега, когато ще променяме старата Конституция, май е време всички най-накрая да вземем да я прочетем. Особено в частта ѝ, свързана с дейността на Великото народно събрание. Неговата роля е да гласува само и единствено по предварително подготвен проект за конституционни промени.
Днес Борисов взе инициативата този проект да се пише от ГЕРБ, като със сигурност това е предварително съгласувано с ДПС. При решение на НС за свикване на ВНС служебен кабинет няма - има избори за ВНС, които ще се организират от ГЕРБ при действащ настоящ парламент
При рестарт на работата на Народното събрание през септември ни очакват много интересни месеци. Решение за свикване на ВНС се взима с мнозинство от 2/3 от народните представители. За приемане на решенията във ВНС също са необходими гласовете на 2/3 от 400-те депутати.
Обобщено с няколко думи - повод за радост няма, завършва той.
