Докато новият закон за борба с корупцията бъде приет ще бъдат заметени много следи от всички, които са обект на проверка на закона, а това са хората с власт, имащи достъп до огромни финансови ресурси – депутати, министри, ректори, директори на болници.
Още: ДСБ предлага намаляване на администрация с 15% в рамките на три години
Още: Богдан Богданов: Няма как да има 18 милиарда лева дупка в бюджета
Това каза за bTV бившият вицепремиер и бивш председател на Движение "България на гражданите" Меглена Кунева.
Според нея законът няма да бъде факт в следващите две или три години и в това време ще бъдат заметени много следи. Както е предложен, новият закон поверява по административен път за конфликт на интереси и имуществото. Това е всичко, което прави, той не разследва престъпления. За две или три години един имот може да бъде прехвърлен, посочи още тя.
Ако преди две години беше приет закон за борба с корупцията, нещата щяха да изглеждат много по-различно, добави Кунева, но посочи, че „категорично нямаше желание да бъде приет законът. Мен това ме прави много подозрителна“.
Още: Николай Василев: Цялата държава е като заседнал асансьор
Още: Йордан Иванов за „Лукойл“: Определена политическа сила иска да упражнява контрол там
По думите ѝ за нас е много важно да го има този закон. „Честно казано, приех с облекчение факта, че макар и последния ден, този закон се появи, значи няма да бъде оставен да отлежава още шест месеца – нещо, което беше напълно възможно. Да видим какво можем да направим след общественото обсъждане така че този закон да се подобри“, каза бившият вицепремиер.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Румен Радев: Войната в Украйна няма военно решение
Още: Нови над 1,5 млн. лева са изплатени към сценичните изкуства
За предишния законопроект, станал известен като „Закона Кунева“, който не беше приет, тя посочи, че в него е имало „така проблематичните неподписани сигнали“.
„Те са един от най-важните елементи на закона, защото показва желанието на правителството и цялото обществото да събере непримиримите противоречия между хората, имащи власт и тези, които искат да ги контролират, след като сме демокрация – каза Кунева. – В почти всяка страна, особено в англосаксонските системи, го има правото да дадеш сигнал и възможността да дадеш доказателства, но да не сложиш името си. Неподписан сигнал има включително и в ОЛАФ – европейската служба за борба с измамите. Т.е. идеята, че това бъде съседът, които ще ти направи нещо много лошо през донос, е абсолютно фалшива. Това е нежелание да се види истината, че работим в посока на това държавата ни да стане по-добра. В момента тези сигнали трябва да са подписани и задължително трябва да има факс, забележете, и имейл. Питам, при това положение, както видяхме „Суджук гейт“ или случилото се във Фонда за лечение на деца в чужбина, където си абсолютно зависим, колко хора биха рискували наистина да сложат имената си и колко хора имат доказателства за това, че нещо лошо се е случило, могат да дадат сигнал, но просто си замълчават“.
„Аргументите в противна посока бяха, че може да изтече информация и ако това стане, човекът, срещу когото е сигналът, ще загуби доброто си име. Ако това е проблемът, нека направим така, че тази информация да не изтича. Но верен сигнал, който не е подписан, просто да го изхвърлим в кошчето, според мен така ще стигнем до още по-големи скандали“, каза още Кунева.
Още: "Искам да ви подаря": Депутат от ПП-ДБ хвърли правилника на парламента към Киселова (ВИДЕО)
Още: Правосъдният министър иска спешен технологичен одит в киберсигурността на съдилищата
Според нея председателят на новия антикорупционен орган трябва да се избира от квалифицирано мнозинство. Има различни модели за избор и ако държавата сериозно реши да гарантира независимостта му, всеки модел може да се окаже добър. Но ние все още не сме такава държава, добнави тя.
