Докато новият закон за борба с корупцията бъде приет ще бъдат заметени много следи от всички, които са обект на проверка на закона, а това са хората с власт, имащи достъп до огромни финансови ресурси – депутати, министри, ректори, директори на болници.
Това каза за bTV бившият вицепремиер и бивш председател на Движение "България на гражданите" Меглена Кунева.
Според нея законът няма да бъде факт в следващите две или три години и в това време ще бъдат заметени много следи. Както е предложен, новият закон поверява по административен път за конфликт на интереси и имуществото. Това е всичко, което прави, той не разследва престъпления. За две или три години един имот може да бъде прехвърлен, посочи още тя.
Ако преди две години беше приет закон за борба с корупцията, нещата щяха да изглеждат много по-различно, добави Кунева, но посочи, че „категорично нямаше желание да бъде приет законът. Мен това ме прави много подозрителна“.
По думите ѝ за нас е много важно да го има този закон. „Честно казано, приех с облекчение факта, че макар и последния ден, този закон се появи, значи няма да бъде оставен да отлежава още шест месеца – нещо, което беше напълно възможно. Да видим какво можем да направим след общественото обсъждане така че този закон да се подобри“, каза бившият вицепремиер.
За предишния законопроект, станал известен като „Закона Кунева“, който не беше приет, тя посочи, че в него е имало „така проблематичните неподписани сигнали“.
„Те са един от най-важните елементи на закона, защото показва желанието на правителството и цялото обществото да събере непримиримите противоречия между хората, имащи власт и тези, които искат да ги контролират, след като сме демокрация – каза Кунева. – В почти всяка страна, особено в англосаксонските системи, го има правото да дадеш сигнал и възможността да дадеш доказателства, но да не сложиш името си. Неподписан сигнал има включително и в ОЛАФ – европейската служба за борба с измамите. Т.е. идеята, че това бъде съседът, които ще ти направи нещо много лошо през донос, е абсолютно фалшива. Това е нежелание да се види истината, че работим в посока на това държавата ни да стане по-добра. В момента тези сигнали трябва да са подписани и задължително трябва да има факс, забележете, и имейл. Питам, при това положение, както видяхме „Суджук гейт“ или случилото се във Фонда за лечение на деца в чужбина, където си абсолютно зависим, колко хора биха рискували наистина да сложат имената си и колко хора имат доказателства за това, че нещо лошо се е случило, могат да дадат сигнал, но просто си замълчават“.
„Аргументите в противна посока бяха, че може да изтече информация и ако това стане, човекът, срещу когото е сигналът, ще загуби доброто си име. Ако това е проблемът, нека направим така, че тази информация да не изтича. Но верен сигнал, който не е подписан, просто да го изхвърлим в кошчето, според мен така ще стигнем до още по-големи скандали“, каза още Кунева.
Според нея председателят на новия антикорупционен орган трябва да се избира от квалифицирано мнозинство. Има различни модели за избор и ако държавата сериозно реши да гарантира независимостта му, всеки модел може да се окаже добър. Но ние все още не сме такава държава, добнави тя.
