Парламентарната комисия по културата и медиите отхвърли на първо четене проекта за промени в Закона за радиото и телевизита(ЗРТ) на ВМРО с 13 гласа “въздържали се” и само двама “за”. Така текстовете за фалшивите новини няма да попаднат в норматива, регулиращ електронните медии. Според депутати за предложенията на воеводите е нямало нито едно положително становище в комисията.
Припомняме, че по време на извънредното положение от партията на Каракачанов предложиха затвор до 3 г. за разпространяване на фалшиви новини и затваряне на сайтове. Законопроектът предвиждаше и имуществена санкция от 500 до 2 хил. лв. за собственика на домейн с текст без автор, който разпространява “дезинформация в интернет среда”. СЕМ пък щеше да получи правомощия да “надзирава” тези сайтове.
Против съм да даваме повече правомощия на СЕМ. Моето мнение е, че СЕМ в този си вид е абсолютно безполезен, каза депутатът от БСП Александър Симов. Той припомни, че от медийния регулатор се оплаквали, че са недофинансирани, че администрацията им е натоварена и ако това се приемело, щяло да се превърне в едно министерство на истината, което не може да се справи с тази задача.
Не съм съгласен тези промени да минават през този закон. Вкарвайки ги в този закон, правим фалшивите сайтове медии. Съгласни сме, че тези сайтове трябва да бъдат възпрепятствани. Истината е, че това не са медии. Те не плащат никакви данъци и могат много лесно да бъдат продавани на някои заинтересовани, защото такива има. Трябва да мислим как да възпрепятстваме тези сайтове. СЕМ няма капацитет да упражнява такъв контрол, категоричен бе и Тома Биков.
Днес обаче ВМРО депозираха в деловодството на парламента проект за промени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), където предлагат аналогични механизми на регулация в Интернет. Проектозаконът все още не е разпределен в комисия.
Подробности за предложенията на ВМРО четете в ТАЗИ СТАТИЯ.
Воеводите предлагаха в друг законопроект с промени в ЗРТ да се регламентират квоти за българска музика в радио и телевизионния ефир, но и това отпадна. Предложението беше най-малко 1/3 от дневното музикално съдържание в радио и телевизионния ефир да бъде предназначен за българска музика, като от това време се изключват новините, филмите, спортните предавания и рекламите. Друго от предложенията бе 1/2 от българската музика да бъде с текст на български език, а въвеждането на тези квоти трябва да се осъществява в периода между 06:00 ч. и 22:00 часа.
Ако приемем този законопроект, ще трябва силово през закона да наложим на телевизиите и радиата квотен модел, с което те не са съгласни. Изразявал съм подкрепа българската музика да присъства повече в медиите, но когато съм го коментирал и с колегите от Музикаутор и други, сме се съгласявали и че не трябва да се налага по този начин, коментира Тома Биков от ГЕРБ. Има опит за конкретизация какво е българска музика - че един от авторите трябва да е български гражданин. Има какви корекции да се направят и там. Друг е въпросът колко всяка една българска песен стимулира използването на български език и доколко го вербализира. Според мен този дебат трябва да продължи. Нашата група ще се въздържи по този въпрос, защото проблемът не е никак малък, продължи той.
Аз съм “против да се стимулира шоубизнесът, “за” съм да се стимулира културата. Според мен в този закон се стимулира всичко и за съжаление се налага силово върху медиите”, каза още Биков.
От ДПС също обявиха, че ще се възържат, защото били против това да се уреждат отношения през закон.