"До 1 март предстои енергийните дружества да обявят своите цени за следващия регулаторен период. Промени в Закона за енергетиката се внасят от депутат, а не от Министерския съвет и по този начин се пропуска общественото обсъждане.
Как ще се увеличи добавката „задължение към обществото“ от 1 юли тази година? Според КЕВР ще се увеличи с 3 лева заради ангажимента на НЕК към ТЕЦ „Марица Изток 2“. Не е ясно обаче как ще се отрази на гражданите, след като работодателите са поискали пълния размер на тази помощ. Става въпрос за 7 лева увеличение на мегаватчас в сметката на всеки гражданин."
Това заяви бившият омбудсман Мая Манолова днес по време на заседанието на Комисията по енергетиката в парламента, на което бе обсъдена предстоящата либерализация на електроенергийния пазар в България за битовите потребители.
„Няма публикувана Пътна карта за либерализацията, а ако я има, е добре да бъде представена. До момента, за предстоящата либерализация на електроенергийният пазар за битовите потребители, става ясно от три интервюта на председателя на парламентарната Комисия по енергетиката Валентин Николов. Сега разбираме, че ще се възприеме начинът, представен в интервю от 21 февруари – на база инсталирана и присъединена мощност“, заяви тя относно либерализацията на електроенергийния пазар в България.
По време на обсъждането Манолова зададе въпроса дали битовите потребители са наясно каква е инсталираната или присъединената им мощност. Тя съобщи за социален експеримент, направен от гражданската платформа, която представлява Манолова.
„Един от нашите експерти отиде и попита в едно от енергоразпределителните дружества с каква мощност е присъединен имотът му, но му бе поискана такса от 13,30 лева за заявление и така да бъде уведомен за мощността“, обясни Манолова.
Тя подчерта, че с такива заявления ще бъдат събрани от гражданите близо 30 млн. лева в полза на трите ЕРП-та, защото има около 2 млн. домакинства, които не могат да се присъединят към свободния пазар без данни за мощността на имотите си.
„По-добрият подход е на база потребеното количество електрическа енергия за една година назад, което може всеки да провери във фактурите си“, смята Манолова.
Председателят на гражданската платформа попита и по какъв начин от 1 юли 2020 година ще са прекратени търговските отношения между битовите потребители и ЕРП-тата, които сега са уредени на базата на публично известни общи условия, а не с договори.
Тя допълни, че не е ясно и дали потребителят ще трябва да информира досегашния си доставчик на ток, че е избрал друг доставчик или търговците на ток ще уведомяват досегашните си контрагенти.
Манолова попита и дали енергоразпределителните дружества са готови за предстоящите милиони договори, които ще трябва да се сключат от 1 юли 2021 г. с битовите потребители.
„Дали договорите, които ще са сключени, ще са по Общи условия, одобрени от КЕВР или от КЗП? Ще има ли правила за работа за търговците на ток, с които да се следи спазването на добрите практики във взаимоотношенията“, попита още Манолова.
Тя поиска да знае и кой ще защитава потребителите в условията на либерализацията на електроенергийния пазар, тъй като Европейската директива предвижда да има независим механизъм за обработване на жалбите и решения на споровете – КЕВР, КЗП или енергиен омбудсман.
